Читать «Бостънци» онлайн - страница 254

– Предположих, че бихте искали, съдейки по писмата ви.

– Тогава защо да откажа?

– Защото така правят жените.

– Жените, жените... Какво знаете за жените!

– Всеки ден научавам по нещичко.

– Явно още не сте се научили да отговаряте на писмата им. Много се учудвам, че не се преструвате, че не сте получили моите.

Рансъм вече се усмихна – възможността да излее раздразнението, което го ядеше отвътре, върна доброто му настроение.

– Какво да ви кажа? Просто ме сразихте. Освен това отговорих на едно.

– На едно? Говорите така, все едно съм написала десетки! – възкликна госпожа Луна.

– Мислех, че точно това сте възнамерявали – да ми окажете честта да ми изпратите колкото може повече писма. Бяха смазващи, а когато един мъж е смазан, това е краят.

– Да, наистина изглеждате на парченца! Радвам се, че повече никога няма да ви видя!

– Вече разбирам защо ме приехте – само за да ми кажете това – отбеляза Рансъм.

– За мен е удоволствие. Връщам се в Европа.

– Нима? Заради образованието на Нютън?

– А, не знам как имате смелост да говорите за това, след като го изоставихте!

– В такъв случай да оставим тази тема и ще ви кажа какво искам.

– Не ме интересува какво искате – отбеляза госпожа Луна. – И дори нямате приличието да ме попитате къде в Европа отивам.

– Какво значение има за мен, след като отплавате от този бряг?

Госпожа Луна се изправи.

– О, каква вежливост! – възкликна тя и се запъти към прозореца – един от прозорците, откъдето Рансъм по препоръка на Олив се бе възхитил на гледката към Бек Бей. Госпожа Луна се загледа натам с вид на човек, който съжалява, че ще остави всичко това. – Твърдо съм решила да узнаете къде отивам – каза тя след малко. – Заминавам за Флоренция.

– Не се тревожете! – отговори той. – Аз ще отида в Рим.

– И ще отнесете там повече арогантност, отколкото са виждали от епохата на императорите.

– Нима императорите са били арогантни освен другите си пороци? Аз пък съм твърдо решен да ви кажа за какво съм дошъл – каза Рансъм. – Нямаше да ви моля, ако можех да помоля някой друг, но съм притиснат от обстоятелствата, а не виждам кой може да ми помогне.

Госпожа Луна се обърна към него с най-искрена насмешка.

– Да ви помогна ли? Помните ли последния път, когато аз помолих вас за помощ?

– Вечерта у госпожа Бъридж ли? Тогава се опитах да помогна. Помня, че ви предложих да стъпите на стол, за да можете да виждате и чувате.

– Какво да виждам и чувам, моля ви? Противното ви увлечение!

– Точно за това искам да поговорим – продължи Рансъм. – Вече знаете всичко и няма да се озадачите, затова се осмелявам да ви попитам..

– Откъде можете да намерите билети за лекцията ѝ довечера ли? Нима не ви е изпратила?

– Уверявам ви, че не идвам в Бостън, за да я чуя – отговори Рансъм с тъга, която госпожа Луна изглежда прие за изтънчено възмущение. – Бих искал да узная къде мога да намеря госпожица Тарант в този момент.

– И смятате, че е тактично да ми задавате този въпрос?

– Не виждам защо не, но знам, че според вас не е така, затова повдигам въпроса пред вас поради една-единствена причина – няма кой друг да ми помогне. Ходих в къщата на родителите на госпожица Тарант в Кеймбридж, но тя е затворена и празна, без признаци на живот. Отидох там най-напред, когато пристигнах днес сутринта, и звъня на тази врата едва след като пътуването ми до Монаднок Плейс се оказа безрезултатно. Прислужницата на сестра ви ме осведоми, че госпожица Тарант не живее в тази къща, но допълни, че госпожа Луна е тук. Надали ви е приятно да ви споменават като заместител, пък и нито аз, нито прислужницата ви смятаме за такъв. Просто реших, че може да опитам. Дори не попитах за госпожица Чансълър, защото тя несъмнено няма да ми даде никаква информация.