Читать «Бостънци» онлайн - страница 244

Верена вече не поглеждаше към Рансъм и по лицето ѝ не бе изписана нито молба, нито осъждане. Заля я вълна от разкаяние и срам – внезапно желание да изкупи тайната си, като признае благородството на живота, който бе водила госпожица Бърдзай.

– О, не съм сторила чак толкова, просто се грижех и се надявах. Вие ще направите повече от мен – вие и Олив Чансълър, защото сте млади и умни, по-умни от мен. Освен това началото вече е поставено.

– Вие го поставихте, госпожице Бърдзай – отбеляза доктор Пранс с извити вежди, изразявайки своя сух, но вежлив протест и изтъквайки на преден план един сякаш изместен авторитет. Начинът, по който тази компетентна дребна жена угаждаше на пациентката си, издаваше, че милата старица бързо гасне.

– Винаги ще мислим за вас, името ви ще бъде свято и ще ни учи на всеотдайност и преданост – продължи Верена със същия тон, все още без да поглежда Рансъм и говорейки така, сякаш вече се опитваше да се възпре, да се обвърже с клетва.

– Е, през последните години най-силно ме порази как двете с Олив отдадохте живота си на каузата. Наистина исках да възтържествува справедливостта – за нас, жените. Не видях да се случва, но вие ще видите. Олив също. Къде е тя, защо не е до мен, за да се сбогуваме? Господин Рансъм също ще види – и ще се гордее, че е помогнал.

– О, Боже! – проплака Верена и зарови глава в скута на госпожица Бърдзай.

– Права сте, че повече от всичко искам вашата слабост и вашето великодушие да получи закрила – каза Рансъм доста двусмислено, но с изключителна почит. – Ще ви запомня като пример за това, на което са способни жените – додаде той. Впоследствие не изпитваше никакви угризения за думите си, защото въпреки всичко смяташе клетата госпожица Бърдзай за въплъщение на женствеността.

Олив реагира на думите му с мъчителен стон – явно ги възприе като арогантен сарказъм, и в същия момент доктор Пранс стрелна Рансъм с поглед, за да го предупреди, че е време да тръгва.

– Довиждане, Олив Чансълър – прошепна госпожица Бърдзай. – Не искам да оставам, макар да ми се иска да видя онова, което ще видите вие.

– Ще видя само срам и разруха! – провикна се Олив към старата си приятелка, докато Рансъм дискретно напускаше сцената.

XXXIX

 Срещна се с доктор Пранс в селото на следващата сутрин и още щом я зърна, разбра, че неизбежното се е случило в дома на госпожица Чансълър. Не че лекарката имаше погребално изражение, но лицето ѝ издаваше, че в момента не ѝ е до риболов. Госпожица Бърдзай беше изгубила съзнание кротко предната вечер, около час-два след посещението на Рансъм. Бяха внесли креслото ѝ в къщата, можели само да изчакат края. Госпожица Чансълър и госпожица Тарант седели до нея, без да помръдват, хванали ръцете ѝ в своите, докато старицата кротко угаснала към осем вечерта. Славна смърт. Доктор Пранс намекна, че не е виждала по-навременна кончина. Добави, че покойната била добра жена, от старата закалка. Това беше единственото посмъртно слово за госпожица Бърдзай, което Базил Рансъм щеше да чуе. Той запази спомена за нейната простичка и смирена смърт и през следващите дни неведнъж си казваше, че отсъствието на помпозност и скромността на кариерата ѝ бяха белязали и кончината ѝ. Тя беше доста известна, дейна, ревностна и буквално вездесъща, беше напълно отдадена на благотворителността, на каузите и на вярата си, а единствените хора, за които смъртта ѝ сякаш имаше някакво значение, бяха трите жени в малката къща на Кейп Код. Рансъм научи от доктор Пранс, че тленните останки ще бъдат погребани в малкото гробище в Мармиън, откъдето между надгробните плочи на моряци и рибари се откриваше гледка към морето, което старицата толкова обичаше да съзерцава приживе. Беше видяла мястото малко след пристигането им, когато още можеше да се придвижва, и бе отронила, че сигурно е приятно човек да почива там. Не беше конкретна молба, на госпожица Бърдзай не бе хрумнало в края на дните си да настоява за нещо или да отправи за пръв път от осемдесет години насам лично искане. Обаче Верена и Олив Чансълър бяха възприели думите ѝ като одобрение на това спокойно кътче в многострадалния свят, изпречило се пред погледа на изтощен поклонник.