Читать «Бостънци» онлайн - страница 243

– Ние сме много щастлива малка компания – каза тя на старицата. – Много се радвам, че прекарахте с нас тези седмици.

– Прекрасно си починах. Много съм изморена. Не мога да говоря много. Прекарах чудесно. Направила съм толкова много, толкова много неща.

– На ваше място не бих говорила много, госпожице Бърдзай – намеси се доктор Пранс и коленичи от другата ѝ страна. – Знаем какво сте направили. Не мислите ли, че всички ние знаем историята на живота ви?

– Не е бог знае какво, просто се опитвам да удържа постигнатото. Обърна ли поглед назад, виждам напредъка. Това исках да кажа на вас и на господин Рансъм – защото вече бързам. Добре, хванете се за мен, ала не можете да ме удържите. Вече не искам да оставам. Ще се присъединя към другите, които изгубихме отдавна. Лицата им се връщат в спомените ми съвсем ясно. Изглежда, ме чакат, сякаш всички са там, нетърпеливи за новини. Не мислете, че няма напредък само защото не го забелязвате веднага – ето това исках да ви кажа. Ще разберете стореното едва след като изминете дълъг път. Това виждам сега, когато обърна поглед назад. Виждам, че обществото изобщо не бе пробудено, когато бях млада.

– Вие го пробудихте повече от всеки друг и точно затова ви почитаме, госпожице Бърдзай! – възкликна Верена във внезапен прилив на силни чувства. – Дори да живеехте хиляда години, щяхте да мислите само за другите, само за това как да помагате на хората. Вие сте нашата героиня, вие сте нашата светица, няма друг човек като вас!