Читать «Бостънци» онлайн - страница 242

– Доведох ви господин Рансъм. Помните ли, че помолихте да дойде?

– Много се радвам да ви видя отново – обади се Рансъм. – Много мило, че сте се сетили за мен.

Щом чу гласа му, Олив стана и се отдалечи. Отпусна се на един стол в другия край на верандата, обърна се, за да облегне ръце на облегалката и да зарови глава в тях.

Госпожица Бърдзай погледна младия мъж с още по-мътен поглед.

– Мислех, че сте заминали. Не дойдохте повече.

– Той ходи на дълги разходки, много му харесва провинцията – обясни Верена.

– Доколкото виждам оттук, много е красиво. Нямам сили да се разхождам, но сега тръгвам. – Старицата се усмихна, когато Рансъм понечи да ѝ помогне. – О, нямам предвид, че ще тръгвам от креслото.

– Господин Рансъм няколко пъти се вози на лодка с мен. Научих го да хвърля въдица – обади се доктор Пранс, на която явно не ѝ допаднаха сантименталните приказки.

– А, значи, все пак сте от нашата компания. Имате всички основания да смятате, че сте един от нас.

Госпожица Бърдзай изгледа посетителя с нещо като загадъчна готовност да разговаря още с него. След това плъзна поглед настрани, за да види какво става с Олив. Забеляза, че госпожица Чансълър се е оттеглила, затвори очи и се замисли над загадката, която не проумяваше – особените отношения на Базил Рансъм и домакинята. Беше твърде немощна, за да се занимае активно с въпроса, искаше ѝ се просто да се помирят, но имаше сили само да въздъхне тихичко – признание, че всичко е много объркано и тя се отказва. За миг Рансъм се обезпокои, че старицата може да отправи някаква молба към Олив, да направи опит да го сдобри с младата дама, за да си достави върховно удовлетворение. Ала силите отново я напуснаха, пък и съзнанието ѝ беше доста помътено. За огромно негово облекчение, но всъщност нямаше да има против да се сдобри с госпожица Чансълър, въпреки че отпуснатата ѝ поза и отчаяно извърнатото ѝ лице му показваха ясно как би реагирала на подобно предложение. Госпожица Бърдзай с благородно упорство мислеше, че въпреки изгнанието му от къщата, дължащо се вероятно на силната ревност на Олив към другите лични връзки на приятелката ѝ, Верена е успяла да го привлече, направила го е привърженик на великите реформи и е събудила у него желание да работи за тях. Рансъм не виждаше причина тази илюзия да е тъй скъпа на сърцето на госпожица Бърдзай – познанството им беше мимолетно и нямаше причина тя да се интересува от възгледите му и да иска да го привлече на страната на каузата им. Това бе просто проява на нейния стремеж към справедливост, на ревностното ѝ желание за прогрес и отчасти се дължеше на интереса ѝ към Верена – на подозрението, невинно и идилично, каквото само можеше да бъде подозрението на човек като нея, че между тях има нещо, че се готви най-близкият съюз помежду им. Южняшкият му произход също натежаваше – да спечелиш за каузата човек от Юга беше сериозно постижение за жена, която макар и вече възрастна беше видяла какви са нагласите в памучните щати. Рансъм не искаше да я разочарова и помнеше предупреждението на доктор Пранс, че не бива да разбива на пух и прах последната ѝ теория. Затова просто сведе смирено глава, недоумяващ с какво е заслужил честта да се превърне в неин обект. Очите му срещнаха тези на Верена, която го погледна откъм нозете на госпожица Бърдзай, и той усети, че тя следи мисълта му и се опитва да му внуши някакво свое желание. Желанието ѝ го трогна дълбоко и той страшно се притесни да не би да я издаде пред госпожица Бърдзай – да не издаде колко е охладняла към каузата. В този миг Верена се срамуваше от това, трепереше пред опасността да бъде разкрита и погледът ѝ криеше предупреждение към него да внимава. Той почти грейна от радост, защото това бе най-красноречивото признание за влиянието му над нея.