Читать «Босата команда» онлайн - страница 2

— Пък ти кажи, бате Сава — обади се страхливо Асен, — щом думаш, че е лесно, защо да не стане…

— Аха-а! Видиш ли го ти него! Лесното търси! Ами ако не е лесно? Ако е по-мъчно? Там ви няма! Юнаци, а? Няма да ви кажа! Не ща!

— Молим ти се, бате Сава, кажи! Хайде кажи! — викнаха всички. — И да не е лесно — нищо… Хайде кажи!

— Нейсе! Толкоз като искате, ще ви кажа, ала още сега да обещаете, че, първо, никому дума няма да казвате, и, второ, че всичко, каквото сега решим, най-точно ще го изпълняваме. И който излъже — човек да не е!…

— Обещаваме, обещаваме! — викна дружината.

— Ха тогава още сега да почнем! Я извадете всичко от джебовете си — тук, на земята!

В един миг джебовете се обърнаха наопаки. Коста извади три лева, една пищялка и три картинки от шоколад. Асен изтърси осем разни копчета, едно камъче и два лева. Диньо измъкна едно стъклено топче, един счупен ключ и една бучка захар. Последен Савата сложи десет лева, едно календарче и един развален часовник. Само Арап не можа да даде нищо.

— Сега — каза главатарят — слушайте! От днеска нататък всеки от нас ще знае, че колкото пари има у себе си, половината не са негови. Или — че ги няма. Ей тъй на, няма ги. Дайте сега кутията за пеперуди!

Той взе половината от събраните пари, пусна ги вътре и каза:

— Але-хоп! Окус-фокус! Ела, Боже, на помощ! Сега са девет лева — догодина деветдесет!

Дружината гледаше зяпнала.

— Кутията ще я залепим. Отгоре ще пробием дупка и оттам ще пускаме вътре. Имаме година време и до лято ще видите, момчета, какво ще направим и бате ви Сава ще ви води. Приемате ли?

— Приемаме, приемаме, бате Сава! Ур-р-а! — викнаха всички със светнали очи.

— Браво, дружина! — тупна шапка в земята Савата. — Тъй ви искам! Хайде сега да се връщаме, че слънцето засяда.

Лятото си отиде. Почна училище. Дружината отново се събра, сега още по-неразделна. В междучасията и вън от училище те навсякъде ходеха заедно, все нещо шушукаха, гласяха, съвещаваха се. В града ги бяха нарекли „боса команда“, а другарите им се присмиваха, че все кроят нещо, а пък нищо не излиза. През лятото тримата бяха поспечелили нещо. И един ден Савата взе тенекиената кутия, поведе мълчешката приятелите и се упътиха към техния зимник: Бонка и Анчето, сестричетата на Асена, се разскачаха подире им.

— Я-а! Какво има там, бе Сава? Дай да видим!

— Смок! — троснато отвърна Савата. — Хванахме го отзарана, та сега ще го оставим в избата — да спи, до пролет!

— Оле-е! — писнаха момичетата. — Смок! Смок!

Приятелите хитро се усмихнаха и влязоха в избата. Оставиха кутията в най-тъмния ъгъл между две бъчви и излязоха.

Дойде гроздобер. Смъкнаха се от Загоре кираджии с тежки кораби, берачи и берачки. Замириса на шира и тикви. Разпуснаха децата за седмица. Дружината се услови заедно със загорците берачи и пет дни от зори до залез ходеха из лозята да пълнят кораби. После настъпи зима. Дойде Нова година и четворицата юначаги с Арап заедно ходеха дружно да суровакат. И всяка събота следобед се събираха в избата при „смока“, шушукаха, бъркаха в джебовете си и излизаха ухилени. „Смокът“ всяка седмица ставаше по-тежък.