Читать «Божествена намеса» онлайн - страница 4

— Какво пък е станало сега? Да не сте загубили пак контрол над някое от изобретенията си?

Дан поклатил глава.

— Този път са паратидите. Знам, че не те интересува местната политика, затова те моля да ми позволиш да те осведомя. Паратидите са една от големите политически партии в страната ми. Те се борят за свобода, равенство и братство между всички, независимо от раса, пол или религиозна принадлежност. Или поне ние така си мислехме. Когато те дойдоха на власт обаче, установихме, че ни презират и всъщност са безпринципни, авторитарни, фанатични и цинични…

— Разбрах — казал Шелмо. — Но защо сте позволили на такива хора да дойдат на власт?

— Те ни излъгаха с пропагандата си. Може би са вярвали в собствените си лъжи. Не знам дали да ги обвиня в цинизъм, или във фанатизъм, или и в двете. Но знам, че те отмениха всички бъдещи избори и се обявиха за вечни пазители на настъпващата утопия. Въпреки че съставляват по-малко от една трета от населението, те са въвели управление на терор.

— А защо не се борите с тях? — попитал Шелмо.

— Защото те притежават всички оръжия. Техните войници маршируват по улиците. Разказват се ужасяващи истории за камерите им за мъчения. Затворили са хиляди хора. Цялата култура е забранена с изключение на одобрените от тях патриотични теми. Ние сме безпомощни в ръцете им. Само ти, Господи, можеш да ни спасиш.

Шелмо се замислил за миг.

— Предполагам, че има прецедент, когато един бог се е намесвал в политическите работи?

— О, да, Господи, има много разкази за това в старите анали на основните ни религии.

— А казват ли ни нещо тези анали за процедурата, по която е действал богът в такива случаи?

— Той е унищожил грешниците.

— А как е определил кои са праведните?

Дан се замислил.

— Понякога някой пророк от народа донасял оплакването направо на бога както го направих аз.

— Това не ми се струва много правилно — казал Шелмо. — Трябва поне да чуя и другата страна.

— Но ти можеш да узнаеш истината чрез всезнанието си.

— Не — казал Шелмо. — Всезнанието служи за факти, а не за мнения.

— Тогава можеш да сториш онова, което ти мислиш, че е добро — казал Дан.

— Добре — отвърнал Шелмо. — Но не забравяй, че ти си ме помолил.

— Какво по-добро бих могъл да поискам от божественото правосъдие?

— Просто не забравяй — настоял Шелмо. Тялото му се изпънало. Очите му се присвили от вътрешно напрежение. Невидима енергия изпълнила въздуха и накарала косите на Дан да настръхнат. Внезапно пещерата се обляла в яркочервена светлина, която бавно намаляла, като контролирана от някакъв дяволски реостат. И накрая всичко станало както преди.

— Готово — казал Шелмо.

Дан чул откъм Земята да се надига плач. Плач на мъка и ярост, плач на яд и скръб, толкова силен, че стигнал до пещерата на Шелмо, където даже молитвите не можели да достигнат.

— Какво направи? — попитал Дан.

— Каквото трябваше. Премахнах паратидите.

— Премахнал си ги? Какво означава това?

— Ами би могъл да го наречеш убийство — казал Шелмо. — Аз го наричам премахване. Всъщност означава едно и също, тъй като тях вече ги няма и няма да ви създават неприятности. Вашите проблеми са разрешени.