Читать «Божествена намеса» онлайн - страница 3

— Нямам нищо против да го направя веднъж — казал той. — Все пак някога и аз съм бил човек. Но сега наистина ми се иска малко спокойствие и тишина, за да мога да си продължа концентрирането в една точка.

Дан се спуснал от планината обратно в земята на хората, а Шелмо се настанил за една хубава и дълга медитация.

Минали години. Но на Шелмо му се сторило, че е минало съвсем малко време, когато Дан отново пристигнал в пещерата.

— Защо се връщаш толкова скоро? — попитал Шелмо. — Какво има? Не съм ли унищожил всичките раци?

— О, да, Господи — казал Дан.

— Тогава какво има?

— Ами ние успяхме да живеем в мир доста време. Но после отново започнаха неприятностите.

— Неприятности ли? Да не сте се сбили?

— Не, успяхме да предотвратим това. Но възникна сериозен проблем. Има много големи бетонени езера, където бяха складирани остарели радиоактивни и химически оръжия. По общо мнение те трябваше да си останат там и всичко да си бъде наред. Но нещо в тези езера започна да се променя, да мутира, да оживява и да ни застрашава.

— Значи сте създали живи същества — каза Шелмо. — Случайно, но все пак сте ги създали. Такива неща са работа само за един бог. Предполагам, че се е случило нещо лошо.

Дан кимна.

— Живата, полутечна маса от езерата започна да се разлива и да се храни с всичко, което среща по пътя си. Разля се из полята. Изхвърли спори и зарази хората във всички страни. Тя бавно покрива света и ние не можем да я спрем. Ако не ни помогнеш, Господи, ние сме загубени.

— Вие, хората, продължавате да правите глупави грешки — казал Шелмо. — Не се ли научихте от онова, което вече ви се случи?

— Мисля, че този път сме си взели урок — отвърнал Дан. — В целия свят съзнаваме какво сме направили. Ако не бъдем унищожени заради миналите си грешки, ако можеш да ни помогнеш, мисля че вече ще можем да си построим един по-добър свят.

Шелмо огледал ситуацията през всезнанието си. Химическото същество наистина изглеждало ужасно — на оранжеви и черни петна, на фона на синьо-зелената земя.

Имало много начини, по които един бог да се справи с положението. Шелмо накарал химическото същество да стане зависимо от липсата на нобелиум — един нестабилен радиоактивен изотоп от реда на актинидите. После извършил чудо и изтеглил всичкия нобелиум от земята. (Шелмо не бил лишен от чувство за хумор и затова имал намерение после да върне веществото.)

Химическото същество загинало.

— Благодаря ти, о, Господи — казал Дан. Трудно било да се намери подходящ начин да се благодари на съществото, което току-що спасило расата му от унищожение за втори път.

Дан се завърнал при хората. Шелмо се настанил отново за медитацията си.

Като че едва започнал, когато ей така, отникъде, Дан отново застанал пред него.

— Ама ти не си ли тръгна? — попитал Шелмо.

— Това беше преди петдесет години — отвърнал Дан.

— Ама то никакво време не е минало!

— Да, Господи — казал Дан. — И аз те моля да ми простиш за нахлуването. Но не съм дошъл заради себе си, а заради хората. Твоят народ, Господи. Той е безпомощен и страда.