Читать «Божествена намеса» онлайн - страница 2

— Разбирам — казал Шелмо. — Няма ли да седнеш? Ето там има един леден блок. Предполагам, че можеш да регулираш телесната си темепература?

— Разбира се, Господи — казал Дан. — Това е една от най-леките стъпки по пътя към духовното издигане.

— Да, така е — отвърна Шелмо. — Е, какво те води насам?

Дан седнал върху ледения блок и си пооправил дрехите.

— О, Господи, народът ти се моли за божествена намеса. Без твоя помощ ние ще бъдем победени и ще изчезнем от лицето на земята.

— Добре де, какво е станало? — попитал Шелмо. — Дано да е нещо важно. Не обичам да ме безпокоят за глупости.

— Железните раци са виновни — казал Дан. — Самопрограмиращите се механични прилепи-вампири също са голям проблем. И, разбира се, има и медни скорпиони с взривяващи се опашки, но най-важни са раците. Те са машини, но са се научили да се възпроизвеждат. На мястото на всеки завод за раци, който ние разрушаваме, изникват нови десет. Раците заливат нашите къщи, нашите улици, дори нашите храмове. Те са убийци и ние губим битката против тях.

— Когато аз бях на земята, нямаше такива работи — казал Шелмо. — Откъде са дошли?

— Ами както вероятно знаеш, сега различните страни живеят в мир — заразказвал Дан. — Но в близкото минало някои бяха във война. Железните раци са едно от оръжията, които те изобретиха.

— И са ги използвали срещу някоя от другите страни?

— О, не, Господи, нищо подобно — възкликнал Дан. — Стана случайно. Железните раци избягаха. Те се разпространиха бързо в страната, където бяха изобретени, а после по целия свят. Раците се размножаваха по-бързо, отколкото можехме да ги унищожим. Беше просто глупава случайност, но сега ние ще загинем, Господи, ако не се намесиш и не направиш нещо.

Въпреки самоналожената си изолация, Шелмо чувствал, че дължи нещо на тези хора. На своя народ, както те твърдели.

— Ако се заема с това — казал той на Дан, — ще можете ли вие, хората, след това да се грижите сами за себе си и да ме оставите на мира?

— Сигурен съм в това — казал Дан. — Ние, хората, сме сигурни, че можем сами да се ръководим. Искаме да създадем сами съдбините си. Ние вярваме в разделението на църквата и държавата. Само дето с тези раци не можем да се справим.

Шелмо погледнал тук-там с всезнанието си, за да се запознае с рачешкия въпрос. Да, там долу наистина имало бъркотия.

Той можел просто да направи чудо и раците да изчезнат. Боговете могат да правят това. Но Съветът по етика на Боговете нямало да одобри подобна пряка интервенция. Тези неща обикновено правели хората суеверни. Затова Шелмо създал една бактерия, без никой обаче да разбере откъде се появила тя, която нападала микросхемите не само на железните раци, но също и на медните скорпиони и механичните прилепи-вампири. С една хитра генетична манипулация, Шелмо успял да накара бактерията да разруши само онова, което е нужно, а след това да се саморазруши.

Когато работата била свършена, Шелмо прекъснал набързо осанната и благодарностите на Дан.