Читать «Божествена намеса» онлайн - страница 5

На Дан му трябвало известно време, за да го осъзнае. С все по-нарастващ ужас той разбрал, че Шелмо е премахнал почти една трета от населението на планетата.

— Не трябваше да ги убиваш — казал той. — Повечето от тях не бяха лоши хора. Просто бяха неразумни последователи.

— Този път са следвали не когото трябва — казал Шелмо.

— Но някои от членовете на моето семейство също бяха паратиди.

— Моите съболезнования. Но сега, най-после враговете ви ги няма. Трябва да не съществуват пречки сега да си построите едно уравновесено общество. Но ако има такива, които ви пречат, не се притеснявай да ми се обадиш пак. И кажи това на хората. Да не забравиш.

— Ще го разпространя сред всички народи — казал Дан.

— Точно това исках. Кажи им, че вече съм на тяхно разположение. Моето правосъдие действа бързо. С удоволствие ще подпомогна онези, които не могат да си помогнат сами. По мой собствен начин, разбира се.

Дан се поклонил дълбоко и си тръгнал. Шелмо си направил чаша чай — първата, която си позволявал от векове наред. Изтананикал си и няколко куплета от една песен, която знаел, когато бил още човек. После използвал всезнанието си, за да надникне в бъдещето на Земята. Огледал на 150 години напред. Забелязал, че хората още не били постигнали утопията си. Но се справяли добре. Или поне не по-зле, отколкото се очаквало от тях.

Едно обаче било сигурно: никой не го молел да се намеси.

Той изключил всезнанието си и се настанил върху леденото легло и мъхената възглавница за една наистина дълговременна медитация в една точка. Бил решен този път да успее.

Информация за текста

Robert Sheckley

Divine Intervention, 1988

Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

Превод: Рени Димитрова, 1997

ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8792]

Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00