Читать «Боен клуб» онлайн - страница 3

Без Марла Тайлър не би имал нищо.

Пет минути.

Може да се превърнем в легенда, може и не. Няма, казвам аз, но чакайте — къде щеше да е Исус, ако никой не беше написал евангелията?

Четири минути.

Избутвам с език дулото към бузата си и му казвам:

— Щом искаш да бъдеш легенда, Тайлър, човече, ще те направя легенда. Тук съм от самото начало.

Помня всичко.

Три минути.

2.

Едрите ръчища на Боб се сключват, за да ме прегърнат, и аз съм притиснат в тъмното между новите му потни цици, увиснали и огромни — такива си представяме циците на Господ. Срещаме се всяка вечер, докато обикаляме мазето на църквата, пълно с мъже. Това е Арт, това е Пол, това е Боб. Яките рамене на Боб ми напомняха за хоризонта. Гъстата му руса коса беше онова, което се получава, когато брилянтинът се нарече силно фиксираща пяна: толкова гъста и руса, а пътят — толкова прав.

Боб ме е прегърнал и дланите му притискат главата ми към новите му цици, поникнали върху широката му гръд.

— Всичко ще се оправи — казва той. — А сега ти си поплачи.

От глава до пети усещам химическите реакции на изгаряне на храна и кислород, протичащи вътре в Боб.

— Може би са го открили достатъчно рано — казва той. — Може би е само семином. Почти сто процента от болните от семином оживяват.

Раменете на Боб се издуват, изправят се бавно, после рухват, рухват, рухват в спазматични ридания. Повдигат се. Рухват, рухват, рухват.

Идвам тук всяка седмица от две години — и всяка седмица Боб ме гушва и аз плача.

— Сега е твой ред, поплачи си — казва Боб, поема дъх и хлъц-хлъц-хълца. — Давай, поплачи си.

Едрото мокро лице се отпуска върху главата ми и аз се изгубвам вътре. Точно в този момент се разревавам. Подходящо е да се разплачеш в задушния мрак, затворен в някого — когато виждаш, че всичко, което някога би постигнал, ще свърши на боклука.

Всичко, с което се гордееш, ще бъде изхвърлено.

И потъвам.

Сега съм най-близко до съня от почти седмица насам.

Така се запознах с Марла Сингър.

Боб плаче, защото преди половин година са махнали тестисите му. След това — хормонална терапия. Боб има цици, защото му дават прекалено много тестостерон. Когато нивото на тестостерона скочи прекалено много, тялото ви започва да произвежда повече естроген, за да постигне равновесие.

Тъкмо в този момент се разплаквам, защото точно сега животът ти се превръща в нищо, даже не и нищо — забрава.

Твърде много естроген — и ти поникват курвенски цици.

Лесно се плаче, когато разбираш, че всички, които обичаш, ще те отхвърлят или ще умрат. Мине ли достатъчно време, шансът за оцеляване на всекиго ще падне до нула.

Боб ме обича, защото си мисли, че и на мен са ми махнали тестисите.

Около нас, в мазето на епископалната църква „Света Троица“ с карираните канапета, купени втора ръка, има двайсетина мъже и само една жена, всичките прегърнати по двойки. Повечето плачат. Някои двойки са приведени един към друг, долепили ухо до ухо, както борците застават в блок. Мъжът, който е с единствената жена, отпуска лактите си на раменете й, от двете страни на главата. Главата й е между ръцете му, той плаче, притиснал лице във врата й. Лицето на жената се изкривява на една страна, ръката й вади цигара.