Читать «Боен клуб» онлайн - страница 2

След девет минути Паркър Морис Билдинг няма да я има. Вземате достатъчно избухлив желатин и увивате подпорните колони на каквото и да било — можете да гръмнете всяка сграда по света. Трябва да го намачкате яко и да уплътните с чували с пясък, за да избухне към колоната, а не към подземния паркинг около нея.

Тия работи — как се прави това и онова — ги няма в книгите по история.

Има три начина за приготвяне на напалм. Първи начин — смесвате равни части бензин и замразен концентрат от портокалов сок. Втори начин — смесвате равни части бензин и диетична кола. Трети начин — разтваряте сухи котешки лайна в бензин, докато сместа стане гъста.

Питайте ме как се прави нервнопаралитичен газ. О, всички тия щури бомби за коли.

Девет минути.

Паркър Морис Билдинг ще се срути, всичките сто деветдесет и един етажа — бавно, като дърво, което рухва в гората. Дървета. Можеш да бутнеш каквото си щеш. Чувствам се шантаво при мисълта, че мястото, на което стоим, ще се превърне в точица в небето.

Ние с Тайлър — на ръба на покрива, пистолетът — в устата ми. Чудя се колко ли е чист тоя пистолет.

Напълно забравяме за Тайлъровата идея за убийство-самоубийство, докато гледаме как поредната кантонерка се изхлузва навън, чекмеджетата се отварят във въздуха, течението подхваща купчините бяла хартия и вятърът ги разнася.

Осем минути.

После димът — димът започва да бълва от счупените прозорци. Отрядът по разрушението ще задейства първоначалния заряд някъде след осем минути. Първоначалният заряд ще взриви основния, подпорните колони ще рухнат и фотосерията с Паркър Морис Билдинг ще влезе във всички учебници по история.

Серия от пет последователни снимки. Ето тук сградата е цяла. Втора снимка — сградата е под ъгъл осемдесет градуса. После — под ъгъл седемдесет градуса. На четвъртата снимка сградата е под ъгъл четирийсет и пет градуса — скелетът е започнал да поддава и кулата леко се извива в дъга. Последна снимка — кулата, всичките сто деветдесет и един етажа, рухва върху националния музей, който е истинската мишена на Тайлър.

— Това е нашият свят, сега светът е наш — казва Тайлър. — А всички тези древни хора са мъртви.

Де да знаех докъде ще доведе всичко това, в момента щях да съм повече от щастлив, ако бях мъртъв и се намирах на небето.

Седем минути.

На покрива на Паркър Морис Билдинг, с пистолета на Тайлър, пъхнат в устата ми. Докато бюра, кантонерки и компютри валят като метеори върху насъбралата се долу тълпа, счупените прозорци бълват дим, а три преки по-надолу по улицата разрушителният отряд гледа часовника, аз знам всичко. Пистолетът, анархията, взривът — всичко това всъщност е заради Марла Сингър.

Шест минути.

Тук си имаме работа с нещо като триъгълник. Аз искам Тайлър. Тайлър иска Марла. Марла иска мен.

Аз не искам Марла, а Тайлър не иска да му се мотая наоколо — вече не. Тук не става въпрос за любов и загриженост. А за собственост и притежание.