Читать «Боен клуб» онлайн - страница 11

Тъп удар — и второто колело се приземява върху пистата. Стакатото на сто закопчалки на колани, които щракват, а приятелят за еднократна употреба, седящ до тебе, с когото за малко да умрете заедно, казва:

— Надявам се да успеете да се прекачите навреме.

Да, и аз също.

Толкова трае твоят миг. И животът продължава.

И така, по някаква случайност се срещнахме с Тайлър.

Беше време за почивка.

Събуждаш се в „Ел Ей Екс“.

Пак.

Как се запознахме с Тайлър: отидох на нудистки плаж. Беше в самия край на лятото и заспах. Тайлър беше гол и се потеше целият в пясък. Косата му беше мокра и сплъстена и влизаше в очите му.

Тайлър го е имало дълго преди да се срещнем.

Тайлър вадеше плавей от водата и го изкарваше на брега. Вече беше наредил полукръг от дънери в мокрия пясък — забити през десетина сантиметра един от друг, високи до очите му. Бяха четири и когато се събудих, го видях да влачи пети по плажа. Изкопа дупка под единия край, после повдигна другия край, докато дънерът се плъзна в дупката и застана прав, под лек ъгъл.

Събуждаш се на плажа.

Бяхме единствените хора на плажа.

Тайлър начерта с пръчка линия в пясъка на около метър от дънера и се върна да го изправи, като натрупа и отъпка пясък в основата му.

Бях единственият, който го гледаше.

Тайлър ми подвикна:

— Знаеш ли колко е часът?

Винаги нося часовник.

— Знаеш ли колко е часът?

— Къде? — попитах аз.

— Тук — отвърна Тайлър. — Сега.

Беше четири и шест минути следобед.

След малко Тайлър седна по турски в сянката на стърчащите дънери. Седя така няколко минути, стана, поплува, навлече тениска и анцуг и се приготви да си тръгва. Трябваше да попитам.

Трябваше да знам с какво се занимава Тайлър, докато спя.

Щом можех да се събудя на друго място по друго време, дали не можех да се събудя и като някого другиго?

Попитах Тайлър дали е художник.

Той сви рамене и ми показа как петте стърчащи дънера са по-широки в основата. Показа ми линията, която бе начертал върху пясъка, и как я използва, за да измерва сянката на всеки дънер.

Понякога се събуждаш и трябва да попиташ къде си. Тайлър бе сътворил сянката на гигантска ръка. Само че сега пръстите бяха дълги като на Носферату, а палецът — твърде къс, но той каза, че точно в четири и половина ръката ще е съвършена. Гигантската ръка-сянка бе съвършена в продължение на една минута и една съвършена минута Тайлър седя в сянката на съвършената длан, създадена от самия него.

Събуждаш се — и си никъде.

Една минута е достатъчна, каза Тайлър — човек трябвало да се потруди здравата за нея, но една минута съвършенство си струва усилията. Един миг — само толкова можеш да очакваш от съвършенството.