Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 2

Полковникът откри тялото след три седмици в една морга в Южна Флорида. Беше проникнал в мрежа от пенсионирани военни, които работеха като частни охранители и твърдяха, че са способни на всичко. Мъртвият се беше удавил предишния ден, докато карал сърф при Гълф Коуст, близо до Нейпълс. Беше адвокат, дошъл на почивка, от Чикаго. Физически здрав, кестеняв, без заболявания и си имаше препуциум. Казваше се Джеймс Бордън и беше на трийсет и шест. Тялото беше напълно подходящо, с изключение на една подробност: трябваше да го премират в обреден дом в Хайланд Парк, Илинойс, след два дни. Това можеше да представлява заплаха. Хофман попита полковника дали някога е участвал в тайна „черна“ операция, той каза, че не бил, но че бил готов на всичко. Подобно изказване Хофман рядко чуваше в ЦРУ.

Изиграха отвличането на тялото с качване на два ковчега. Единият труп замина в багажното на самолета към Форт Майърс, а другият пристигна на летище „О Хеър“. Ковчегът беше същият, но сега вътре имаше седемдесет и осем годишен пенсиониран застрахователен директор, починал от инфаркт. Полковникът изпрати един сержант в обредния дом в Хайланд Парк, за да е сигурен, че никой няма да реши да организира поклонение в последния момент. Имаха резервно обяснение, ако нещо се объркаше — как от авиолиниите са допуснали ужасна грешка и са объркали двата ковчега при превозването, но вече било прекалено късно, защото другото тяло било кремирано в Милуоки. Но така и не се наложи да го използват.

Тялото на Джеймс Бордън не беше съвсем идеално, но беше достатъчно добро. Горната част беше мускулеста, макар че коремът беше почнал да увисва и индивидът бе започнал да оплешивява на темето. Оказа се, че има един задържан тестис. Колкото повече Хофман мислеше за тези несъвършенства, толкова повече му харесваха. Те бяха истински човешки подробности, които щяха да направят голямата заблуда по-правдоподобна. Идеалната измама включва грешки.

Към трупа Хофман прикачи легенда. Лицето стана Хари Мийкър вместо Джеймс Бордън. Наеха на Хари Мийкър апартамент в Александрия, снабдиха го с домашен и мобилен телефон. С помощта на снимката от шофьорската книжка на Бордън от Илинойс му извадиха книжка във Вирджиния, после паспорт, а един мъж от Поддръжката изфабрикува подходящите печати и визи. За снимка на паспорта колегата на Хофман, Сами Азхар посети уебстраницата на адвокатската фирма на Бордън и се сдоби с портрета, който беше използван в рекламните материали.

За прикритие Хари Мийкър щеше да работи в Американската агенция за международно развитие, така че му извадиха и пропуск за ААМР. Отпечатаха му и визитки с негов личен телефонен номер. Централата — 712 — беше вярна, но когато човек се обадеше на номера, записът звучеше глухо, не като глас на истинска секретарка, а по-скоро сякаш някой покрива Мийкър. Дадоха на Мийкър място за паркиране под централата на ААМР, която се помещаваше в Рейгън Билдинг на Пенсилвания авеню, с картонче за напомняне в портфейла му, в случай че забрави номера на мястото си. Това беше лесната част: обикновеното прикритие, което изграждаше ЦРУ, стигаше дотук. Сега обаче трябваше да направят от Хари Мийкър истински човек.