Читать «Богове на измамата» онлайн - страница 13

В един доклад до Хофман, който беше изпратил няколко седмици след пристигането си, Ферис го беше нарекъл Тръбопровода. Имаше джихадска мрежа, която минаваше през Зарка, вкарваше и изкарваше хора от Ирак, пускаше ги в лимфните възли на арабския свят и после в световната кръвоносна система. Ферис търсеше мрежа, която имаше име — името, с което се беше сдобил на такава висока цена в Ирак и което се мъчеше да открие, откакто беше пристигнал в Аман преди два месеца. Знаеше къде се намира конспиративната квартира в Аман, където беше вербуван неговият иракски агент; знаеше имената на няколко души, които пътуваха между Зарка и Рамади. Тези късчета информация за малко да му струват живота, но бяха отправна точка.

От първия си ден в Аман, Ферис беше използвал тези няколко факта като длето, с което може да пробие скала. Беше сложил конспиративната квартира в Аман под постоянно наблюдение. Агенцията за национална сигурност подслушваше всички телефони и компютърни връзки на всеки, който някога се беше приближавал до квартирата. Разузнавателни спътници следяха колите, които напускаха вилата. Ферис не беше казал на Хани кой е обектът му, но подозираше, че всъщност няма нужда. В Берлин се беше уверил, че двамата преследват един и същи човек.

Американското посолство приличаше на кичозна крепост. Намираше се в квартал Абдун, встрани от центъра на града, и имаше бяла мраморна фасада, която се отваряше по средата към вътрешен двор с формата на полумесец, покрит с розови като сьомга камъни. Радваше окото, но достъпът беше забранен. Отпред имаше паркирани йордански бронетранспортьори, пълни с войници с извити носове от йорданските специални служби. Приличаше на посолство под обсада, което си беше горе-долу така. Колата на посолството закара Ферис до вътрешния двор и той се качи до последния етаж и тайните помещения на службата на ЦРУ. Повечето хора още си бяха по бюрата. Вероятно искаха да го впечатлят, но за Ферис това означаваше, че нямат да правят нищо по-хубаво от това да киснат в посолството.

Затвори вратата на кабинета си и се обади на Хофман по защитения от подслушване телефон. Беше изпратил доклада си от Берлин, но не беше имал възможност да се чуе лично с шефа на отдела си. През последните няколко години беше научил, че е грешка да смяташ, че знаеш какво иска Хофман. Подобно на самото ЦРУ, и той беше на много отделения. Ти можеше да си в едно подразделение и да си мислиш, че цялата картина ти е ясна, и после изведнъж да откриеш, че това, което в действителност вълнува Хофман, е в друго отделение, за което може да знаеш, а може и да не знаеш. Ферис се беше научил да се обажда на наблюдаващия го офицер, когато искаше да се свърже с шефа си. Хората от Близкоизточния отдел явно често имаха проблем да го откриват — макар че не беше ясно дали са неуслужливи нарочно, или наистина не знаят. Наблюдаващият офицер го свърза.