Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 10

Заместилото поколение обаче нямаше с какво да изрови хранилищата с базите данни, а и се бореше с по-неотложни задачи, които Луфтойфел беше пропуснал да отчете: грижата за прехрана, за оцеляването. Същите проблеми, които бяха подгонили и скитниците, а именно почистване на земята, сеитба, защита на реколтата и добитъка. Прасета, крави и овце, жито и царевица, цвекло и картофи: тъкмо те се превърнаха в насъщните патриотични идиосинкратични грижи, а не текстът на някаква велика американска епико-поетична глупост като „Затрупани от снега“ на Уитиър.

— Аз казвам — изломоти Маккомас — да не пращаш хромия. Изобщо да не довършва фреската. Вземи някой цялостен. Ще се търкаля в тази кравешка каручка стотина мили, докато стигне до мястото, откъдето няма път по-нататък, и ще падне в някоя яма, с което всичко ще свърши. Така няма да му направиш никаква услуга, Хенди. Само ще затриеш един нещастник без крайници, който безспорно рисува добре…

— Рисува — прекъсна го отец Хенди — по-добре от всеки художник, за когото знае САУ. — Той произнесе инициалите като една дума — „сау“, женско прасе, за да подразни Маккомас, който настояваше винаги да се изричат буква по буква или поне като „соу“, за да се римува с „моу“.

Маккомас вторачи злобно червените си очички насреща му и докато се опитваше да намери язвителна, унищожителна забележка, за да му отвърне, Ели изтърси внезапно:

— Ето че пристига госпожица Рей.

— О — възкликна, премигвайки с очи отец Хенди.

Защото тъкмо Люрайн Рей беше олицетворение на догмата на Служителите на Гнева до най-малката подробност — поне дотолкова, доколкото го засягаше лично.

Ето че пристигаше — червенокоса и с толкова дребен кокал, та винаги му се струваше, че би могла да полети. Всеки път, щом видеше Люрайн Рей, от усещането за безтегловност в съзнанието му възникваше представата за вещиците. Тя постоянно яздеше кон и това беше истинската причина за пъргавостта й. Но нещата не се свеждаха единствено до гъвкавостта на грациозното женско тяло, което съвсем не беше безплътно. С кухи кости, беше решил той, като на птица. Това беше още една причина за приликата, която съзираше между жените и птиците. Както в песента на ловеца на птици Папагено, който възнамеряваше да направи мрежа за птици, а след това, някой ден, да направи мрежа за пернати, а след това, някой ден, да оплете и мрежа за една дребна съпруга или крехка дама, която да преспива до него. Щом видеше Люрайн, отец Хенди усещаше у него да се събужда порочният дърт коч. Греховността на материята проявяваше своето коварство в самата сърцевина на природата му.