Читать «Бляскавият двор» онлайн - страница 262

Което и от двете да беше вярно, Джас­пър не отговори.

– На този етап всъщност не ви е нужно нищо от мен – макар че наистина трябва да си получа обратно онази рок­ля. Мога да ѝ взема добри пари. А ако това ново начинание сработи, може би ще имаме потенциал за още повече. Разработваме програма за по-спе­циал­но намиране на брачни партньори чрез кореспонденция и кратки тематични обяви.

Докато Джас­пър оживено бъбреше за подробностите, аз се върнах горе да взема рок­лята. Трябваха ми няколко минути да я „сглобя“ цялата, тъй като отделните части – горната рок­ля, фустата, долната риза, воалът – необяснимо се бяха оказали разхвърляни в напъл­но различни части на стаята. Може би снощи бях изпила повече вино, отколкото си спомнях. Или може би вниманието ми е било твърде заето с други неща, за да ме е грижа. Няколко блещукащи мъниста паднаха от горната част на рок­лята, когато я пригладих, и аз трепнах, надявайки се, че Джас­пър няма да забележи.

Когато се върнах долу, го чух да казва:

– ... да разширим този бизнес повече, отколкото някога сме мечтали, и ти можеше да имаш дял от него. Невероятни богатства. Но не. Трябваше да се ожениш за измамница със синя кръв и да се забъркаш с някакъв култ в пущинака. Надя­вам се това ново безумие да ти донесе успех.

– Татко, това сигурно е най-милото нещо, кое­то някога си ми казвал.

Джас­пър се намръщи:

– Сериозен съм. Направи някои опасни избори.

– Но ги направих сам – каза Сед­рик. – И това е важното.

Подадох рок­лята на Джас­пър. Ако се съди от прис­ви­ва­не­то на очите му, май веднага забеляза липсващите мъниста.

– Това на подгъва вино ли е? – попита.

– Благодаря, че ми поз­во­ли да я заема – казах със сладък глас. – Татко.

Когато той си тръгна, двамата със Сед­рик застанахме на верандата, гледайки, докато се изгуби от поглед надолу по пътя. Вече сами, Сед­рик ме обгърна с ръка.

– Готова ли си за следващото приключение?

– Винаги.

Сутринта отлетя, докато се приготвихме и се погрижихме запасите ни за пустошта и малкото ни светски притежания да бъдат откарани до кервана за багажа. Много подобно на изпращането ни за Хадисън, голяма тълпа се събираше в покрайнините на града, където фургоните и конете се подреждаха за потегляне. Имаше роднини и прия­те­ли, дошли да се сбогуват, както и безделници и любопитни зяпачи. Когато най-сетне бяхме готови за тръгване, Сед­рик и аз хвърлихме любящ поглед назад към къщата и тръгнахме да се присъединим към тълпите.

Беше толкова пре­тъп­ка­но, колкото бях очаквала – може би дори повече. Едуин Харисън веднага ни забеляза и повика Сед­рик да се посъветва с него за нещо, оставяйки ме сама да наблюдавам минаващите хора близо до периферията на тълпата.

– Сигурно е изтощително да си омъжена. – Тамзин се приближи бавно до мен. –Изглеждаш, сякаш изобщо не си спала.

Ухилих се и я прегърнах бързо:

– Спах. Малко.

– Е, сигурна съм, че ще си наваксаш, като ще можеш да спиш през цялото време, докато прекосявате пустошта. А и в колибата, коя­то ще имате в Уестхейвън, каквато и да е, ве­роят­но ще е много спокойно.