Читать «Бляскавият двор» онлайн - страница 266

Посмяхме се. И си поплакахме. Беше ми ясно, че групата от Уестхейвън се приготвяше да потегли, и реалността на онова, кое­то предстое­ше да се случи, ме връхлетя с всичка сила. Още едно пътуване. Още една сериозна промяна в живота ми.

– Ето те и теб, Аделейд. Излиза, че прос­то трябваше да потърся къде тук се леят най-много сълзи. Вие двете няма да повярвате колко сълзи се лееха в дома ѝ, когато се срещнахме най-нап­ред.

Сед­рик се приближи зад мен и аз се отдръпнах от Тамзин и Мира, за да мога да го прегърна. Пос­ле го тупнах леко с юмрук по ръката:

– Повечето от онези сълзи бяха по негова вина.

– И оттогава си лудо влюбена в мен.

Обърна се, когато се разнесе вик да се събираме, и изражението му стана сериозно. Пос­ледва нова поредица от сълзливи сбогувания с Тамзин и Мира, а пос­ле Сед­рик ме хвана за ръката:

– Милейди? Ще потегляме ли?

Отидохме до мяс­тото, където ни чакаха конете – млади, пъргави животни. Не бедната Лизи. Той ми помогна да се кача и аз хвърлих един пос­леден, любящ поглед към приятелките си. Напред пътят се простираше и водеше извън Кейп Триумф и навътре в непоз­нати земи. Докато същата гледка по пътя към Хадисън бе заплашителна, сега внезапно се почувст­вах, сякаш пред мен се разкриваха всички възможности в света.

Сед­рик се приведе към мен:

– Знаеш ли, надя­вам се това ново безумие да сработи в наша полза.

– Мисля, че така ще стане – казах му. – В края на краищата предишното безумие се получи доста доб­ре.

И ние потеглихме.

БЛАГОДАРНОСТИ

Идеята за тази поредица започна с няколко искрици вдъхновение и щом те се събраха, бе невъзможно да възпра пламъка, кой­то ме увлече и понесе, докато бързах да завърша тази книга. Преди всичко дължа многобройни благодарности на семейството си в процеса на писането на тази книга, осо­бе­но на съпруга и синовете ми, кои­то се примиряваха, докато мъкнех лаптопа си навсякъде и често се „отнасях“, докато умът ми се устремяваше нап­ред към следващата глава. Благодаря също и на агента си, Джим Маккарти, и на несравнимия екип в „Рейзърбил“: всички те видяха потенциала на тази история да гори в мен и помогнаха за разпалването на пламъците ѝ.

Накрая искам да благодаря на всеки, кой­то взе тази книга и се присъедини към мен в Адория. На отдавнашните ми читатели: вие винаги ми се доверявате, следвайки ме към нови светове, и съм ви признателна за това. Към новите ми читатели: доб­ре дошли на това пътуване. На всички ни предстои огромно приключение.