Читать «Бляскавият двор» онлайн - страница 257

– Не можете да го екзекутирате! Той е гражданин на Уестхейвън! Разполагам с доказателството. Позволено му е да практикува там и трябва да уважите това позволение тук.

Снизходителното изражение на Уо­рън се превърна в злобна гримаса:

– Вземете си фалшифицираните документи и се махайте оттук.

– Не са фалшифицирани – обади се Никълъс отдолу. Двамата с Айа­на си бяха проправили път в тълпата. – Аз съм юрист и ги изготвих заедно с главния представител на Уестхейвън. Всичко е както трябва. Гражданството на гос­по­дин Торн вече е било утвърдено в деня, когато сте намерили аланзанските предмети.

– Колко удобно, че това току-що излезе на бял свят – процеди губернаторът. – Трябваше да представите „доказателството“ преди присъдата. Този демон ще си получи заслуженото и прок­лет да съм, ако...

Той млъкна, без да довърши, когато очите му се вторачиха към нещо зад мен. Надигнах се на пръсти и се опитах да видя какво беше привлякло вниманието му. Група ездачи се задаваха с бясна скорост по пътя, без да забелязват нищо, кое­то им се изпречваше. Паникьосаната тълпа се раздели, бързайки трескаво да се оттегли на безопасно мяс­то.

– Губернаторе! – изкрещя един от мъжете, когато се приближиха дос­та­тъч­но, за да бъдат чути. – Икорите са тук! Цяла войска!

Губернаторът Дойл изгледа мъжа, сякаш онзи беше полудял:

– От години не е имало икори в града или където и да било в Денъм.

Мъжът посочи:

– Точно зад мен са! Повикайте вой­ни­ците!

Но както бях забелязала преди, Кейп Триумф не разполагаше с голямо военно присъствие. Не беше имало нужда, когато икорите и лорандийците вече не го застрашаваха. Короната беше отклонила основната част от военната си мощ към по-уязвими колонии, оставяйки стария форт почти пуст. Днес с обуздаването на тълпата се справяха разпръснати групи от служители на вътрешната охрана и шепа останали вой­ни­ци.

На мен също ми беше трудно да повярвам на твърдението за икорите, но пос­ле видях какво се зададе след това по пътя. Идваше група от почти петдесет коня, обкръжени от облак прах. Когато се приближиха, видях ярките карирани вълнени наметала на ездачите. Слънчевата светлина блестеше по глави, покрити с червена и златиста коса. Също толкова ясно се виждаха саби и щитове.

Пос­ледва хаос. Тълпата се раздели; хората пищяха, докато бягаха натам, където се надя­ваха, че е безопасно. Губернаторът Дойл закрещя на вътрешната охрана да се събере, но в тази суматоха положението бе почти неуправляемо. Настойчиво повиках Никълъс с жест да се качи на стъпалата при мен.

Не знаех какво ставаше, но нямаше да оставя Сед­рик заловен и вързан, когато всеки момент щеше да започне битка. Изтичах до него и прерязах въжетата му.

– Добре ли си? Добре ли си? – попитах, оглеждайки любимите черти.

– Да, да. – Докосна за миг бузата ми и надникна зад мен, усещайки същото, кое­то чувствах аз. –Трябва да се измъкнем оттук. Нагоре по главния път на север – да стигнем до гората.

Никълъс кимна:

– Можем да намерим помощ в градовете там, може би да стигнем до колонията Арчъруд. Тяхната вътрешна охрана е по-голяма и все още им е останала армия.