Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 70

Един ден в разгара на пролетния семестър Флорентина влезе в стаята си и откри Уенди, която седеше на пода и плачеше.

— Какво има? — попита я тя. — Контролните ли? Да не си се провалила?

— Не, много по-лошо.

— Какво може да е по-лошо от това?

— Бременна съм.

— Какво? — Флорентина коленичи до нея и я прегърна. — Откъде си толкова сигурна?

— Вече втори месец не ми идва.

— Е, това все още не означава нищо. А и да се случи най-лошото, нали Роджър иска да се ожени за теб.

— Бащата може и да не е той.

— Божичко! — каза Флорентина. — Кой е тогава?

— Може би Боб, футболистът от Принстън. Виждала си го, помниш ли?

Не го помнеше. Не бяха един или двама за годината и Флорентина не знаеше как да постъпи, щом Уенди не можеше да каже със сигурност кой е бащата. Тази вечер трите останаха до късно през нощта и Белла показа нежност и съпричастност, за каквито Флорентина никога не бе подозирала. Решиха, че ако още веднъж пропусне цикъла си, Уенди ще отиде да се прегледа при университетския гинеколог д-р Маклауд.

Тя наистина пропусна третия си цикъл и помоли Белла и Флорентина да отидат с нея на прегледа в кабинета на Братъл стрийт. Още същата вечер докторът съобщи на груповия наставник на Уенди за бременността й и никой не се изненада от последвалото решение. На следващия ден пристигна баща й, който благодари на двете момичета за всичко, което бяха направили за Уенди, след което я откара в Нашвил. Всичко се случи толкова внезапно, че не можеха да повярват, че никога повече няма да видят Уенди. Флорентина се чувстваше безпомощна и се питаше дали не можеше да направи нещо повече.

В края на втората година Флорентина започна да вярва, че е по силите й да спечели жадуваното място във Фи Бета Капа. Бе започнала бързо да губи интерес към политиката в университета. Комбинацията Никсън — Макарти далеч не беше от най-вдъхновяващите, а илюзиите й се стопиха още повече от една случка през лятната ваканция.

Флорентина отново бе започнала да работи при баща си в Ню Йорк. Беше научила много неща след инцидента „Джеси Ковач“. Всъщност Авел вече с удоволствие я оставяше да ръководи различни магазини, когато директорите им бяха в отпуск.

По време на една обедна почивка тя се опита да избегне един модно облечен мъж на средна възраст, който тъкмо пресичаше хола. Той обаче я забеляза и извика:

— Здрасти, Флорентина.

— Здравей, Хенри — без особен ентусиазъм отвърна тя.

Той се наведе и я сграбчи за двете ръце, след което я целуна по бузата.

— Днес е щастливият ти ден, скъпа.

— Защо? — искрено се озадачи Флорентина.