Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 68

Седнала пред огледалото в стаята, Уенди започна да проверява червилото си.

— Този път кой е? — попита Флорентина.

— Никой конкретно — отвърна тя. — Отборът по тенис на Дартмът е дошъл да играе срещу Харвард и не можах да се сетя за по-добър начин да прекарам следобеда. Искаш ли да дойдеш?

— Не, благодаря. Просто ми е любопитно как ги намираш — каза Флорентина и критично се погледна в огледалото. — Не си спомням кога някой друг освен Едуард ме е канел да излезем.

— Не е необходимо много разследване — каза Уенди. — Може би ги държиш настрана.

— Но как? — попита Флорентина и се обърна към нея.

Уенди остави червилото и взе гребена.

— Отдалеч се вижда, че си духовита и интелигентна, а малко мъже са способни да го преглътнат. Плашиш ги, а това не е добро за тяхното его.

Флорентина се разсмя.

— Говоря сериозно. Колко мъже биха се осмелили да доближат любимата ти мис Тредголд, да не говорим за някакво предложение?

— И какво би ме посъветвала? — попита Флорентина.

— Изглеждаш достатъчно добре, а и не познавам някой, който да се облича с повече вкус от теб. Така че просто се прави на тъпа и ласкай егото им; така ще имат чувството, че трябва да полагат грижи за теб. При мен това винаги работи.

— Но как успяваш да ги накараш да спрат да мислят, че имат право да скочат в леглото ти само след един хамбургер?

— О, обикновено получавам три-четири пържоли, преди да им позволя каквото и да било. А понякога просто казвам „да“.

— Всичко това е чудесно, но как се справи първия път?

— Един бог знае — отвърна Уенди. — Не си спомням чак толкова назад в миналото.

Флорентина се разсмя отново.

— Ако дойдеш на тениса, може да извадиш късмет. В края на краищата, ще има още петима мъже от Дартмът, да не говорим за шестимата от Харвард.

— Не, не мога — със съжаление отговори Флорентина. — Трябва да довърша есето за Едип до шест часа.

— А всички знаем какво е станало с него — ухили се Уенди.

Въпреки различните си интереси, трите момичета станаха неразделни приятелки. Всяка събота следобед Флорентина и Уенди ходеха да гледат хокейните мачове на Белла. Уенди дори се научи да крещи: „Убий ги!“, макар че не звучеше особено убедително. Беше шеметна първа година и Флорентина с удоволствие разказваше на баща си всевъзможни истории за Радклиф, Белла и Уенди.

Трябваше да учи здравата, защото наставницата й госпожица Роуз не пропусна да отбележи, че стипендията Улсън се подновява всяка година и че отнемането й никак няма да се отрази добре на репутацията им. В края на годината оценките й бяха повече от задоволителни. Освен това Флорентина намери време да постъпи в дискусионния кръжок и стана представител на първокурсниците в демократическия клуб на Радклиф. Но за най-голямо постижение смяташе съсипващата победа със седем точки, която удържа срещу Белла по голф.

През лятната ваканция на 1952 година Флорентина остана при баща си в Ню Йорк само две седмици, защото бе кандидатствала за помощник по време на конференцията на демократите в Чикаго.

Щом се върна при майка си, Флорентина веднага се впусна в политиката. Две седмици по-рано на своята конференция в града републиканците бяха избрали за кандидати Дуайт Д. Айзенхауер и Ричард Никсън. Флорентина не виждаше начин демократите да излъчат достоен съперник на Айзенхауер — най-големия национален герой след Теди Рузвелт. Навсякъде можеше да се видят лепенки и значки с неизменното „Харесвам Айк“.