Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 72

— Щеше да е по-лесно… ако беше свалила тая проклета рокля… предварително — задъхано каза той и продължи да разкъсва дрехите й.

Флорентина безпомощно се огледа и видя тежката кристална ваза с няколко рози на масичката за телефона. Придърпа Хенри със свободната си ръка и започна страстно да го целува по лицето и врата.

— Така е по-добре — каза той и пусна другата й ръка.

Тя бавно посегна към вазата и когато я сграбчи, рязко замахна и я стовари с все сила върху темето му. Главата му клюмна и Флорентина трябваше да напрегне всичките си сили, за да го избута. Когато видя течащата от главата му кръв, се изплаши, че го е убила. В същия миг на вратата силно се почука.

Стресната, Флорентина се опита да се изправи, но краката й не я държаха. На вратата отново се почука — този път още по-силно; последва глас, който можеше да принадлежи само на един човек. Флорентина залитна към вратата и я отвори. Туловището на Белла запълни цялата каса.

— Изглеждаш ужасно.

— И се чувствам ужасно — каза Флорентина и сведе поглед към разкъсаната си вечерна рокля на Баленсиага.

— Кой го направи?

Флорентина отстъпи крачка назад и посочи неподвижното тяло на Хенри Осбърн.

— Сега разбирам защо телефонът даваше заето — каза Белла и тръгна към проснатото тяло. — Доколкото виждам, получил е по-малко, отколкото заслужава.

— Жив ли е? — попита отпаднало Флорентина.

Белла се отпусна на коляно и провери пулса му.

— За съжаление, да. Само драскотина. Нямаше да оживее, ако аз го бях фраснала. А сега ще се размине само с една голяма цицина сутринта — нищо работа за боклук като този. Май е най-добре да го изхвърлим през прозореца — добави тя, вдигна Хенри и го метна на рамото си, сякаш беше чувал с картофи.

— Не, Белла. Ние сме на четиридесет и първия етаж.

— Няма да забележи първите четиридесет — каза Белла и тръгна към прозореца.

— Не, не! — възкликна Флорентина.

Белла се ухили и се обърна.

— Този път ще съм милостива и ще го оставя в товарния асансьор. Персоналът да прави с него каквото си реши.

Флорентина не възрази, когато Белла мина покрай нея с Хенри на рамото си. След малко се върна с победен вид, сякаш бе спасила наказателен удар, и каза:

— Пратих го в мазето.

Флорентина седеше на пода и отпиваше „Реми Мартен“.

— Белла, дали някога ще бъда ухажвана романтично?

— Не питаш подходящия човек. Никой не се е опитвал дори да ме изнасили, да не говорим за романтика.

Флорентина се разсмя и я прегърна.

— Слава богу, че дойде навреме. Защо си тук, не че имам нещо против?

— Малката госпожица Ефективност е забравила, че съм настанена в хотела, защото утре имам мач. Дяволите срещу Ангелите.

— Но и двата отбора са мъжки.

— Те си мислят така. Не ме прекъсвай. Когато отидох на рецепцията, нямаше резервация на мое име, администраторът каза, че всичко е заето, и затова реших да се кача горе и да се оплача на управата. Дай ми една възглавница и с удоволствие ще спя и в банята.