Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 69

При откриването на конференцията на демократите на 21 юли Флорентина получи задачата да настанява видните гости на местата им в президиума. През четирите дни научи две много ценни неща. Първото беше колко важни са контактите, а второто — колко суетни са политиците. На два пъти настани сенатори на погрешни места и те вдигнаха олелия до небето, сякаш са седнали на електрически стол. Звездният миг на седмицата настъпи, когато един добре изглеждащ млад конгресмен от Масачузетс я попита в кой колеж учи.

— Когато бях в Харвард, прекарвах голяма част от времето си в Радклиф. Чувам, че сега било обратното — каза той.

На Флорентина й се прииска да каже нещо остроумно, което ще се запомни, но не успя. Минаха много години, преди отново да срещне Джон Кенеди.

Кулминационната точка на конференцията бе, когато делегатите избраха за свой фаворит Адлай Стивънсън. Флорентина много му се възхищаваше, когато бе губернатор на Илинойс, но не вярваше, че академичен тип като него е в състояние да победи Айзенхауер в деня на изборите. Въпреки виковете, овациите и пеенето на партийния химн беше ясно, че малцина от присъстващите не споделят мнението й.

След края на конференцията Флорентина се върна в щаба на Хенри Осбърн, за да му помогне да запази мястото си в Конгреса. Този път отговаряше за телефоните, но работата не й достави особено удоволствие — от известно време знаеше, че конгресменът не е на почит сред съпартийците си, да не говорим за поддръжниците. А репутацията му на любител на алкохола и вторият му развод с малко помогнаха за привличането на гласоподавателите от средната класа в избирателния район.

Флорентина откри, че е прекалено небрежен и най-нагло не оправдава гласуваното му от хората доверие, и започна да разбира защо хората вярват толкова малко в избраниците си. Тази вяра понесе нов удар, когато на 23 септември кандидатът за вицепрезидент на Айзенхауер Ричард Никсън направи изявление пред нацията, за да обясни осемнадесетте хиляди долара за предизборни машинации, които според него му били отпуснати от група подкрепящи го милионери за „наложителни политически разходи“ и за „разобличаване на комунистите“.

В деня на изборите Флорентина и останалите сътрудници вяло работеха за двамата си кандидати и настроенията им се отразиха в избирателните секции. Айзенхауер спечели изборите с най-големия народен вот в американската история — 33936234 срещу 27314992 гласа. Сред жертвите на голямата изборна победа бе и представителят Осбърн.

Разочарована от политиката, Флорентина се върна в Радклиф за началото на втората си учебна година и насочи цялата си енергия към книгите. Белла бе избрана за капитан на отбора по хокей — първата второкурсничка, сдобила се с такава почит. Уенди твърдеше, че се е влюбила в един тенисист от Дартмът, казвал се Роджър, и по съвет на Флорентина започна да разглежда сватбените рокли във „Вог“. Макар вече да имаха самостоятелни стаи, трите момичета продължаваха редовно да се виждат. Флорентина не пропусна нито един хокеен мач, независимо дали валеше дъжд или сняг (което се случваше често в Кеймбридж), а Уенди я запозна с няколко момчета, но нито един не изглеждаше достоен да стигне до третата или четвъртата пържола.