Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 52

Изумена и радостна, Флорентина се хвърли в обятията на Едуард.

— И не забравяй — догодина си председател.

На първото събрание на съвета Флорентина, като най-млад член, бе назначена за секретар.

— Това да ти е за урок, като се класираш последна — разсмя се Джейсън Морисън, новият председател.

„Пак писане на бележки, които никой не чете — помисли си Флорентина. — Но поне този път мога да ги отпечатвам и може би догодина ще бъда председател.“ Вдигна поглед към момчето, чието фино изразително лице му бе спечелило толкова много гласове.

— А сега за привилегиите — бодро каза Джейсън, без да забелязва погледа й. — Председателят има право да кара кола, момичетата веднъж седмично могат да носят дрехи в пастелни цветове, а момчетата — мокасини вместо униформените обувки. Членовете на съвета имат право да отсъстват от занятия, когато са заети с представителна дейност, както и да налагат наказания на всеки ученик, нарушил училищния правилник.

„Значи за това хвърлих толкова сили — помисли си Флорентина. — За правото да нося дрешки в пастелни цветове и да налагам наказания.“

Когато вечерта се прибра вкъщи, най-подробно разказа на мис Тредголд какво се бе случило и сияеше от гордост, докато повтаряше резултата от гласуването и новите си задължения.

— Кой е нещастният Пит Уелинг, дето е изгубил само с един глас? — поинтересува се мис Тредголд.

— Така му се пада — отговори Флорентина. — Знаеш ли какво казах на това нищожество, докато се разминавахме по коридора?

— Не, не зная — загрижено отвърна мис Тредголд.

— „Сега ти ще трябва да се наредиш на опашката, но твоят ред може и да не дойде“ — каза Флорентина и избухна в смях.

— Това е недостойно за теб, Флорентина, както и за мен. Постарай се никога през живота си да не изразяваш отново подобно становище. Часът на триумфа не е времето, в което да унижаваш съперниците си, а да проявиш великодушие.

Мис Тредголд стана от стола си и се оттегли в стаята си.

Когато Флорентина на следващия ден отиде да обядва, на мястото до нея се настани Джейсън Морисън.

— Ще се опознаем доста добре, щом сме избрани в съвета — каза той и се усмихна.

Флорентина не отговори на усмивката му — сред момичетата в Девическото училище Джейсън имаше същата репутация като Пит Уелинг, а тя бе твърдо решена да не се оказва в подобно глупаво положение втори път.

Докато се хранеха, обсъдиха проблема с пътуването на училищния оркестър до Бостън и какво да се прави с момчетата, хванати да пушат. Членовете на съвета бяха ограничени по отношение на наказанията, които можеха да налагат, и най-големият ужас, който можеха да предизвикат, беше принудителното присъствие в училище в събота сутринта. Джейсън обясни на Флорентина, че ако съобщят на директора за пушачите, това несъмнено ще доведе до изключването им. Пред съветниците изникваше проблем — никой не се страхуваше от съботния арест и същевременно никой не вярваше, че ще докладват на директора.