Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 54

Флорентина се изчерви, затвори вратата и трябваше да признае, че той наистина караше доста добре по целия път до тенис клуба — нищо че от време на време колата се тресеше и подскачаше, когато уцелваха някоя дупка.

Самият мач се сведе до отчаяни опити от страна на Флорентина да отбележи точка и също толкова отчаяни опити на Джейсън да изгуби. Някак си той успя да победи само с 6–2 и 6–1.

— Пие ми се кола — каза Джейсън, след като приключиха.

— Само внимавай да не се напиеш — отвърна Флорентина.

Той се засмя, хвана я за ръка и я поведе към изхода. Макар че бе потна и разгорещена, Флорентина не се отдръпна чак докато не стигнаха бара зад сградата на клуба. Той купи една кола. Изпиха я с две сламки, седнали в ъгъла на помещението. След това Джейсън я закара до дома й. Като наближиха Риг стрийт, той се наведе и я целуна по устните. Флорентина не отвърна — ако не за друго, защото бе смаяна.

— Искаш ли довечера да идем на кино? — предложи й той. — В „Юнайтед Артистс“ дават „Край града“.

— Ами аз обикновено… Да, с удоволствие — каза Флорентина.

— Добре, значи ще мина да те взема в седем.

Флорентина гледаше как колата се отдалечава с дрънчене и се опита да измисли някакъв начин да убеди майка си, че се налага да излезе. В кухнята откри мис Тредголд, която приготвяше чай.

— Как мина играта, дете? — попита тя.

— Добре, но не и за него. Между другото, иска да ме заведе… — Флорентина се поколеба — в „Оркестра Хол“ на концерт, така че няма да съм тук за вечеря.

— Колко мило — каза мис Тредголд. — Гледай да се прибереш преди единадесет, че майка ти ще се безпокои.

Флорентина изтича на втория етаж, седна на леглото си и започна да се притеснява какво да облече, колко ужасно изглежда косата й и дали да не отмъкне малко грим от майка си. Застана пред огледалото и се зачуди как да направи така, че гърдите й да изглеждат по-големи, без да й се налага да задържа дъха си цяла вечер.

В седем часа Джейсън се появи в раздърпан червен пуловер и панталон в цвят каки. Посрещна го мис Тредголд.

— Здравейте, млади господине.

— Здравейте, госпожо — отвърна Джейсън.

— Ще заповядате ли в дневната?

— Благодаря.

— На кой концерт ще ходите с Флорентина?

— Концерт?!

— Да, любопитно ми е какво ще слушате — каза мис Тредголд. — В сутрешния вестник четох добър отзив за Третата симфония на Бетовен.

— О, да, Третата симфония — каза Джейсън и в същия миг на стълбите се появи Флорентина. Двамата бяха смаяни — единият одобряваше, докато другият — не. Флорентина бе облечена в зелена рокля, която стигаше малко под коляното й и разкриваше тънки найлонови чорапи с тъмен ръб. Слизаше по стълбите бавно — дългите й крака бяха обути в обувки с висок ток. Малките й гърди сякаш бяха по-големи от обичайното, тъмната й коса бе спусната по раменете като на Дженифър Джоунс и тя изглеждаше много по-голяма от петнадесетте си години. Единственото, което носеше и срещу което мис Тредголд не можеше да възрази, бе часовникът, който й бе подарила за тринадесетия й рожден ден.

— Хайде, Джейсън, ще закъснеем — каза Флорентина в опит да избегне разговора с мис Тредголд.