Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 50

— Но всичките ми помощници трябва да бъдат талантливи, привлекателни, популярни и харизматични — подразни го тя.

— Виж, за това съм съгласен — отвърна й Едуард. — Всеки глупак, който се заема с подобна кауза, ще трябва да се възползва и от най-малката предоставена му възможност, за да преодолее проблема, че кандидатът му е тъп, грозен, неприятен и безинтересен.

— В такъв случай май ще е по-добре да почакам още една година.

— Изключено. Не виждам изгледи нещата да се оправят за толкова кратко време. Във всеки случай, искам да си в съвета тази година.

— Защо?

— Защото ако си единственият избран ученик от единадесети клас, ще можеш догодина да се кандидатираш за председателското място.

— Значи си премислил всичко, така ли?

— Готов съм да заложа всичките си спестявания от прасето касичка, че и ти си го направила.

— Може би… — тихо каза Флорентина.

— Може би?

— Може би ще си помисля дали да не се кандидатирам за ученическия съвет година по-рано.

През лятната ваканция, която прекара с баща си в нюйоркския „Барон“, Флорентина забеляза, че в много от големите супермаркети се продават шапки, и се запита защо няма магазини, специализирани само за дрехи. Прекара часове в „Бестс“, „Сакс“ и „Бонуит Телърс“, откъдето си купи първата вечерна рокля без презрамки — след като бе наблюдавала различните потребители и бе сравнила индивидуалните им предпочитания с тези на редовните клиенти на „Блумингдейл“, „Олтмън“ и „Мейси“. По време на вечеря доставяше радост на баща си с всичко, което бе научила през деня. Авел бе така впечатлен от бързината, с която Флорентина възприемаше новите факти, че започна да й обяснява подробно някои аспекти от дейността на хотелската верига. За негова радост, към края на ваканцията тя бе научила маса неща за управлението на акциите, движението на капиталите, предварителните резервации, Трудовия кодекс от 1940 г. и дори цената на осем хиляди пресни хлебчета. Авел предупреди Джордж, че като едното нищо в близко бъдеще мястото му на изпълнителен директор на веригата ще се окаже несигурно.

— Не мисля, че целта й е моето място, Авел.

— Нима?

— Да — каза Джордж. — По-скоро твоето.

В последния ден от ваканцията Авел откара Флорентина до летището и й подари черно-бял фотоапарат „Полароид“.

— Фантастичен подарък, папа! Ще е най-хубавият в цялото училище.

— Това е подкуп — каза Авел.

— Подкуп ли?

— Да. Джордж смята, че искаш да станеш председател на хотелска група „Барон“.

— Мисля да започна с ученическия съвет — каза Флорентина.

Авел се разсмя.

— Първо се погрижи да си спечелиш място в съвета — каза той, целуна дъщеря си по бузата и й махаше за сбогом, докато тя изчезваше в чакащия самолет.

— Реших да се кандидатирам.

— Добре — каза Едуард. — Вече съставих списък на всички ученици в двете училища. Трябва да сложиш чавка пред името на всички, за които си сигурна, че ще гласуват за теб, и кръстче пред останалите. Така ще мога да поработя върху колебаещите се и да увелича поддръжниците ти.

— Истински професионалист. Колко души се кандидатират?

— Засега — петнадесет за шест места. Четирима от тях не можеш да победиш в никакъв случай, но след това ще има пряк диспут. Сигурно ще ти е интересно да научиш, че Пит Уелинг също се кандидатира.