Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 51
Джефри Арчър
— Това нищожество! — каза Флорентина.
— Виж ти, пък аз си мислех, че си безнадеждно влюбена в него.
— Стига глупости, Едуард. Той е мухльо. Да се заемаме със списъците.
Изборите щяха да се проведат в края на втората седмица на новата учебна година, така че кандидатите разполагаха само с десет дни, за да осигурят гласовете си. Много от приятелите на Флорентина се отбиха на Риг стрийт, за да я уверят, че ще я подкрепят. Изненада се, че има поддръжници там, където най-малко бе очаквала, докато други съученици, които бе смятала за приятели, казаха на Едуард, че никога няма да застанат зад нея. Флорентина обсъди проблема с мис Тредголд. Гувернантката я предупреди, че ако се кандидатираш за някакво място, което може да ти донесе привилегии или печалба, винаги ще има твои връстници, които ще са доволни да видят как плановете ти се провалят. И че не е нужно да се страхуваш от онези, които са по-големи или по-малки от теб — те знаят, че никога няма да им бъдеш съперник.
Всички кандидати трябваше да напишат кратко предизборно послание и да обяснят причината, поради която желаят да бъдат в ученическия съвет. Посланието на Флорентина бе проверено от Авел, който отказа да добави или махне каквото и да било от него. А забележките на мис Тредголд се отнасяха единствено до граматиката.
Изборите продължиха целия петък в края на втората седмица — резултатът винаги се обявяваше от директора пред всички ученици в понеделник сутринта. Това бе един ужасен уикенд за Флорентина и мис Тредголд през цялото време повтаряше: „Успокой се, дете“. А Едуард, който дойде да поиграят тенис в неделя следобед, дори не се изпоти и победи с 6–0, 6–0.
— Не е нужно да си Джак Крамър, за да видиш, че не се концентрираш… дете.
— Стига, Едуард. Не ми пука дали ще ме изберат в ученическия съвет.
В понеделник Флорентина се събуди в пет сутринта и бе облечена и готова за закуска в шест. Прочете вестника три пъти от край до край, а мис Тредголд не каза нито дума, докато не дойде време да тръгнат за училище.
— Не забравяй, скъпа, че Линкълн е губел повече избори, отколкото е спечелил, и въпреки това е станал президент.
— Да, но ми се иска да започна с победа — каза Флорентина.
В девет часа залата за събрания бе пълна. Сутрешните молитви и речта на директорите сякаш продължиха безкрайно. През цялото време Флорентина не откъсваше поглед от пода.
— А сега ще прочета резултатите от изборите за ученически съвет — каза директорът. — Имаше петнадесет кандидати, от които в съвета влизат шестима:
1. | Джейсън Морисън (председател) | 109 |
2. | Кати Лонг | 87 |
3. | Роджър Дингъл | 85 |
4. | Еди Бел | 81 |
5. | Джонатан Лойд | 79 |
Директорът се закашля и всички затаиха дъх.
— На шесто място е Флорентина Розновски със седемдесет и шест гласа, следвана от Пит Уелинг със седемдесет и пет гласа. Първото събрание на съвета ще се проведе в кабинета ми днес в десет и тридесет. Свободни сте.