Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 48

— Но господин Рузвелт е… Да, разбира се. Бихте ли ми дали телефонния номер и адреса си, моля?

— Господин и госпожа Бишоп, Уест Буена стрийт 653, МА4-4816.

— Ще ви се обадим сутринта в деня на изборите да ви кажем по кое време ще пристигне колата. Благодаря, че подкрепяте Демократическата партия, госпожо Бишоп — каза Флорентина.

— Винаги го правим, скъпа. Всичко добро и дочуване.

— Дочуване. — Флорентина пое дълбоко въздух и се почувства малко по-добре. Написа „2“ в скоби след фамилията Бишоп и постави бележката в папката с надпис „Превоз в деня на изборите“, след което зачака следващото обаждане.

Минаха няколко минути преди телефонът да зазвъни отново и дотогава Флорентина напълно бе възвърнала самоувереността си.

— Добро утро, с кабинета на господин Осбърн ли говоря?

— Да, господине — отвърна Флорентина.

— Казвам се Мелвин Крудик и искам да зная какво е мнението на конгресмен Осбърн относно плана „Маршал“.

— Кой план? — не разбра Флорентина.

— Планът „Маршал“ — авторитетно повтори гласът.

Флорентина трескаво запрелиства предизборната брошура, в която би трябвало да има отговор на всичко.

— Не ме ли чувате? — излая гласът.

— Чувам ви, господине — отговори Флорентина. — Просто исках да съм сигурна, че ще получите пълен и подробен отговор за позицията на конгресмена. Бъдете така добър да изчакате за момент.

Най-сетне откри частта за плана „Маршал“ и прочете думите на Хенри Осбърн по въпроса.

— Ало, господине?

— Да — отвърна гласът и Флорентина зачете на глас:

— „Конгресмен Осбърн одобрява плана «Маршал»“.

Последва дълга тишина.

— Да, зная, че го одобрява — каза гласът от другия край на жицата.

На Флорентина й призля.

— Да, той подкрепя плана — повтори тя.

— Но защо? — попита гласът.

— Защото ще бъде от полза на всеки в неговия район — твърдо каза Флорентина и се почувства горда от себе си.

— Кажете, за бога, как изсипването на шест милиарда долара в Европа може да е от полза за Северния избирателен район в Илинойс? — Флорентина усети как по челото й избива пот. — Госпожице, може да уведомите вашия конгресмен, че поради вашата собствена некомпетентност този път ще гласувам за републиканците.

Флорентина затвори телефона и тъкмо се чудеше дали да не избяга, когато дежурната се върна. Момичето не знаеше какво да й каже.

— Нещо интересно? — попита дежурната и зае мястото си. — Или обичайната компания смахнати, извратени и чудаци, които се чудят как да си запълнят обедната почивка?

— Нищо особено — нервно отговори Флорентина. — С изключение на това, че май изгубих гласа на господин Крудик.

— Пак ли Лудия Мел? Какво беше този път — Комитета за антидържавна дейност, планът „Маршал“ или бедняшките квартали на Чикаго?

Флорентина с радост се върна към лепенето на пликове.

В избирателния ден Флорентина пристигна в предизборния щаб в осем сутринта и през целия ден звъня по телефона на регистрираните демократи, за да провери дали са гласували.

— Никога не забравяйте едно — каза Хенри Осбърн на последната сбирка на доброволците. — Нито един президент не е влязъл в Белия дом, без да си осигури Илинойс.