Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 45

— Чудно ми е какво ли е?

— Според списанията в шкафчето на Мари Алис, било страхотно.

— Знаеш ли някой да е опитвал?

— Марджи Маккормик твърди, че била опитвала.

— Може да твърди каквото си ще, но в такъв случай къде й е бебето?

— Каза, че била взела „предпазни мерки“, каквото и да означава това.

— Ако е нещо като мензиса, не мога да повярвам, че си заслужава грижата — каза Флорентина.

— И аз — каза Сюзи. — Моят дойде вчера. Мислиш ли, че мъжете имат същия проблем?

— Няма начин — отсече Флорентина. — Те винаги се уреждат по най-добрия начин. Очевидно ние имаме мензис и бебета, а те — спестявания и планове. Но все пак ще трябва да попитам мис Тредголд.

— Не съм сигурна, че тя знае — каза Сюзи.

— Мис Тредголд знае всичко — твърдо отсече Флорентина.

Когато вечерта обърканата Флорентина отиде при мис Тредголд, гувернантката без капка колебание я настани до себе си и й обясни целия процес на забременяване до най-малките подробности, като не пропусна да я предупреди за последствията от прибързаното желание за експерименти.

Флорентина слушаше мълчаливо.

— Защо е тогава целият шум около цялата тази работа? — попита тя, когато мис Тредголд завърши.

— Съвременното общество и разклатеният морал отправят много предизвикателства към момичетата, но никога не забравяй, че всеки сам решава какво мислят другите за него и — което е по-важно — как преценява сам себе си.

— Тя знаеше всичко за това как се забременява и се раждат деца — авторитетно обяви Флорентина пред Сюзи на следващия ден.

— Това означава ли, че ще останеш девствена? — попита Сюзи.

— Да — каза Флорентина. — Мис Тредголд все още е.

— А „предпазните мерки“? — продължи да пита Сюзи.

— Няма да са ми нужни, щом ще остана девствена — обясни Флорентина и й разказа какво е научила.

Единственото друго значително нещо през тази година беше първото причастие. Въпреки че младият свещеник в катедралата „Светото Име“ отец О’Райли я бе инструктирал предварително, мис Тредголд потисна протестантските убеждения на младостта си, прочете католическия „Правилник за първо причастие“ и старателно подготви Флорентина, без да постави пред съмнение собствената си вяра. Католическият архиепископ в Чикаго с помощта на отец О’Райли изнесе службата. Авел и Зофя също присъстваха. Разводът им вече бе влязъл в сила и двамата седяха на различни места.

Флорентина бе облечена в проста бяла рокля, спускаща се малко под коленете и с висока яка. Беше я ушила сама, с малко помощ (когато спеше) от страна на мис Тредголд. Оригиналният дизайн бе от една снимка на роклята на принцеса Елизабет в „Пари Мач“. Мис Тредголд реса дългата черна коса на Флорентина повече от час, докато не заблестя. Дори я остави да пада свободно по раменете й. Макар че бе само на тринадесет, младата богомолка изглеждаше зашеметяващо.

— Кръщелницата ми е прекрасна — каза Джордж, застанал до Авел пред църквата.

— Зная — каза Авел.

— Не, наистина говоря сериозно. Очаквай в най-близко бъдеще опашка от мъже, обсаждащи баронския замък с надеждата да получат ръката на дъщеря ти.