Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 34

— Търпението е добродетел — напомни й тя и добави с подправен ужас, че ако Флорентина не се класира сред първите трима, ще хване първия кораб за Англия.

— Стига, мис Тредголд, ще се класирам първа — уверено заяви Флорентина, но с изминаването на дните започна да съжалява за самохвалството си и сподели с Елинор по време на дългите им разходки, че може и да е написала косинус вместо синус на един от въпросите по геометрия и да е получила някакъв невъзможен триъгълник.

— Може би ще бъда втора — обяви тя една сутрин на закуска.

— Тогава отивам на работа при родителите на детето, спечелило първото място — невъзмутимо заяви мис Тредголд.

Авел се усмихна и вдигна поглед от вестника си.

— Ако спечелиш стипендията, ще ми спестиш хиляда долара годишно — каза той. — А ако си на първо място — две хиляди.

— Да, папа, и съм намислила нещо по въпроса.

— Така ли, госпожице? И мога ли да знам какво по-точно?

— Ако спечеля стипендията, искам да инвестираш парите в акции на верига „Барон“, докато навърша двадесет и една. А ако съм първа, искам да направиш същото и за мис Тредголд.

— Мили боже, не! — Мис Тредголд чак подскочи. — Това е крайно неуместно. Господин Розновски, моля да извините дързостта на Флорентина.

— Това не е дързост, папа. Ако се класирам първа, половината от парите трябва да бъдат за мис Тредголд.

— Ако не и повече. Съгласен съм с искането ти. Но при едно условие — каза Авел и грижливо сгъна вестника.

— Какво условие? — попита Флорентина.

— Колко спестени пари имаш, госпожице?

— Триста и двадесет долара — незабавно отвърна тя.

— Добре. Ако не се класираш сред първите четирима, ще трябва да пожертваш триста и двадесет долара, за да ми помогнеш да платя таксата ти за обучение.

Флорентина се поколеба. Авел чакаше. Мис Тредголд не продума.

— Съгласна съм — каза накрая Флорентина.

— Никога през живота си не съм се обзалагала — каза мис Тредголд. — Надявам се само скъпият ми баща да не доживее да чуе това.

— Това не би трябвало да ви засяга, мис Тредголд.

— Определено ме засяга, господин Розновски. Щом детето е готово да заложи единствените си триста и двадесет долара срещу онова, което съм успяла да направя за нея, трябва да отвърна по съответния начин и да предложа същата сума за обучението й, ако не спечели стипендия.

— Браво — каза Флорентина и прегърна гувернантката си.

— Глупакът бързо се разделя с парите си — заяви мис Тредголд.

— Съгласен съм — каза Авел. — Защото загубих.

— Какво искаш да кажеш, папа? — попита Флорентина.

Авел обърна вестника и им показа написаното с малки букви заглавие — „Дъщерята на Чикагския барон на първо място за учебната стипендия“.

— Господин Розновски, знаели сте през цялото време.

— Вярно е, мис Тредголд. Но вие се оказахте по-добрият играч.

Флорентина бе на седмото небе от радост и през последните дни в средното училище бе в ролята на героинята на класа. Дори Едуард Уинчестър я поздрави.