Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 35

— Да го отпразнуваме с едно питие — предложи той.

— Какво? Никога досега не съм пила — каза Флорентина.

— Значи сега е моментът — каза Едуард и я поведе към малката класна стая в крилото на момчетата.

Щом влязоха, той заключи вратата и обясни:

— За да не ни спипат. — Флорентина гледаше с възхищение и невярващо как Едуард вдигна капака на чина си и извади отвътре бутилка бира, след което я отвори с една монета. Наля в две мръсни чаши, които също се появиха от чина, и подаде едната на Флорентина.

— Виж й дъното.

— Това пък какво означава? — не разбра Флорентина.

— Просто я изпий до дъно — каза той, но Флорентина го изчака да отпие пръв, преди да се престраши да опита.

Едуард започна да рови из джобовете на сакото си и измъкна измачкан пакет „Лъки Страйк“. Флорентина не можеше да повярва на очите си. Най-близката й среща с цигарите бе рекламата, която бе чула веднъж по радиото („“Лъки Страйк" означава отличен тютюн. Да, „Лъки Страйк“ означава отличен тютюн") и която страшно разгневи мис Тредголд. Без да каже нищо, Едуард извади цигара и запали. После по най-дръзкия начин издуха облак дим право в средата на стаята. Флорентина седеше като омагьосана, когато той извади втора цигара и я пъхна между устните й. Не смееше да помръдне, докато момчето драскаше клечката и палеше цигарата й. Стоеше неподвижно, уплашена да не подпали косата й.

— Дръпни, глупачке — каза й той и тя бързо смукна и се закашля.

— Знаеш ли, можеш и да я извадиш от устата си — обясни Едуард.

— Знам, разбира се — побърза да отговори тя и извади цигарата по начина, както го правеше Джийн Харлоу в „Саратога“.

— Добре — каза Едуард и отпи голяма глътка от бирата си.

— Добре — повтори Флорентина и направи същото. Следващите няколко минути гледаше да не изостава от Едуард в пушенето и пиенето.

— Страхотно, нали? — обади се той.

— Страхотно — отвърна Флорентина.

— Искаш ли още?

— Не, благодаря. — Флорентина пак се закашля. — Но беше хубаво.

— Не бях пил и пушил от две седмици — обяви Едуард.

— Разбирам — каза Флорентина.

Звънецът удари и Едуард бързо скри бирата, цигарите и двете чаши в чина си, след което отключи вратата. Флорентина бавно се върна в класната стая. Чувстваше се замаяна, когато стигна мястото си, а когато час по-късно се върна вкъщи, й беше още по-зле. Не усещаше, че все още мирише на цигари. Мис Тредголд не каза нищо, но незабавно я прати да си ляга.

На следващата сутрин Флорентина се събуди в ужасно състояние и със силен сърбеж по лицето и гърдите. Погледна се в огледалото и избухна в плач.

— Лещенка — заяви мис Тредголд на Зофя.

Лещенка, потвърди по-късно и лекарят и след като привърши прегледа си, мис Тредголд въведе Авел да види дъщеря си.

— Какво ми е? — неспокойно попита Флорентина.

— Нямам представа — отвърна баща й. — Прилича ми на египетска чума, като в Библията. Какво ви е мнението, мис Тредголд?

— Виждала съм подобно нещо само веднъж, при това беше мъж — един от енориашите на баща ми. Беше пушач, но очевидно това не се отнася за този случай.

Авел целуна дъщеря си и двамата с мис Тредголд излязоха.