Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 32

— Честито, Хенри. Смятай се за член на управителния съвет.

— Благодаря, Авел — каза Хенри. — Сигурно ще ти е приятно да научиш, че придобих шест процента от акциите на „Лестър“, докато ти отмъкваше вкусните хапки от баките на шапкарите.

— Чудесно, Хенри. Какви са ни шансовете да се доберем до магическите осем процента?

— Много добри — отвърна Хенри. — Питър Парфит, който се гласеше да стане директор на „Лестър“ преди на сцената да се появи Каин, е изхвърлен от управителния съвет и в момента си пада по Каин горе-долу толкова, колкото мангуста по кобра. Ясно даде да се разбере, че желае да участва със своите два процента.

— Тогава какво ни спира?

— Иска един милион долара за своя дял. Несъмнено се е сетил, че за събарянето на Каин са ти нужни единствено неговите акции, а не са останали много други акционери за купуване. Но един милион са много над десетте процента от стойността на акциите, с които ми разреши да действам.

Авел прегледа цифрите, които му беше изпратил Хенри и каза:

— Предложи му седемстотин и петдесет хиляди.

Когато отиде да разговаря с Авел, Джордж мислеше за далеч по-скромни суми.

— Отпуснах на Хенри заем в твое отсъствие и той все още не го е върнал — призна той.

— Заем ли?

— Той се изрази така, не аз.

— Да бе. За каква сума става дума?

— Пет хиляди долара. Съжалявам, Авел.

— Няма нищо. Ако това е единствената ти грешка за последните три години, значи съм късметлия. Как мислиш, за какво ги е изхарчил тези пари?

— Вино, жени и партита. Нищо оригинално около конгресмена. В чикагските барове се носи слух, че здравата е започнал да играе и залага.

— Само това ми трябва от най-новия член на управителния съвет. Дръж го под око и ми кажи, ако нещата се влошат.

Джордж кимна.

— Исках да поговорим и за разрастването. Вашингтон налива в икономиката по три милиона долара дневно. Трябва да сме готови за бум, какъвто Америка не е виждала досега. Трябва да започнем и строителство в Европа, докато земята е евтина и повечето хора мислят за оцеляването си. Да започнем с Лондон.

— За бога, Авел, там всичко направо е изравнено със земята.

— Значи е чудесно за строеж, мой човек.

— Мис Тредголд, днес следобед съм на модно ревю в подкрепа на Чикагския симфоничен оркестър и може да не се върна преди Флорентина да си е легнала.

— Добре, госпожо Розновски — отвърна мис Тредголд.

— Искам и аз да дойда — каза Флорентина.

Двете я зяпнаха изненадани.

— Но до изпитите ти остават само два дни. — Зофя предполагаше, че мис Тредголд категорично ще възрази Флорентина да присъства на нещо толкова фриволно като модно ревю. — Каква ти е програмата за следобеда?

— Средновековна история — незабавно отвърна мис Тредголд. — От Карл Велики до Трентския събор.

На Зофя не й беше приятно, че на дъщеря й не й се позволява да участва в женски мероприятия, а вместо това трябва да се държи едва ли не като момче и да запълва разочарованието на съпруга й, че няма син.

— Тогава може би ще е по-добре да го отложим за друг път — каза тя. Не й се искаше да отстъпва, но знаеше, че двете с Флорентина ще си изпатят, ако Авел научи.