Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 36

— Дали успяхме? — попита Авел, когато стигнаха кабинета му.

— Не съм сигурна, господин Розновски, но с удоволствие ще се обзаложа на един долар, че Флорентина никога вече няма да пуши.

Авел отвори портфейла си, измъкна една банкнота, но размисли и я прибра.

— Не, мис Тредголд. Много добре зная какво ме чака, когато се обзалагам с вас.

Веднъж Флорентина чу от класната си, че някои исторически събития могат да са толкова силни, че никой да не забрави какво точно е правил, когато е чул новината за първи път.

На 12 април 1945 година четиридесет и седем годишният Авел разговаряше с един човек, представител на продукт на име „Пепси-кола“, който се мъчеше да го убеди да предлага напитката в хотелите. Зофя пазаруваше в „Маршъл Фийлдс“, а мис Тредголд тъкмо се връщаше от „Юнайтед Артистс“, където за трети път бе гледала „Казабланка“. Флорентина бе в стаята си и търсеше в речника думата „тийнейджър“. Тя все още не фигурираше в изданието на „Уебстър“, когато Франклин Д. Рузвелт почина в Уорм Спрингс, щата Джорджия.

От всички почитания към покойния президент, които прочете следващите няколко дни, Флорентина запомни до края на живота си онова от страниците на „Ню Йорк Поуст“. То гласеше:

Вашингтон, 19 април. Починали в изпълнение на военния си дълг и техните близки.

ЖЕРТВИ В АРМИЯТА — ФЛОТА

РУЗВЕЛТ, Франклин Д., главнокомандващ, съпруга госпожа Ана Елинор Рузвелт, Белия дом.

6.

Влизането в гимназиалните класове бе повод за второто пътуване на Флорентина до Ню Йорк, тъй като единствените магазини, в които можеха да се намерят официалните униформи на Девическото латинско училище, бяха „Маршъл Фийлдс“ в Чикаго, а за обувки — „Абъркромби и Фич“ в Ню Йорк. Авел изсумтя и заяви, че това е изопачен снобизъм в най-лошия си вид. Все пак му се налагаше да пътува до Ню Йорк, за да провери наскоро отворения „Барон“, така че се съгласи да придружи мис Тредголд и единадесетгодишната си дъщеря до Медисън авеню.

Авел отдавна бе на мнение, че Ню Йорк е единственият голям град на света, който не може да се похвали с истински първокласен хотел. Възхищаваше се на „Плаза“, „Пиер“ и „Карлайл“, но не смяташе, че са в състояние да се сравняват с „Кларидж“ в Лондон, „Джордж V“ в Париж или „Даниели“ във Венеция — а само те отговаряха на стандартите, които се опитваше да постигне в нюйоркския „Барон“.

Флорентина знаеше, че папа прекарва все повече и повече време в Ню Йорк, и се натъжаваше от това, че близостта между майка й и баща й сякаш е останала в миналото. Караниците помежду им ставаха толкова чести, че се чудеше дали има причина да го обвинява за отсъствието му.

След като мис Тредголд поръча всичко, което можеше да се намери в „Маршъл Фийлдс“ — три пуловера (тъмносини), три поли (тъмносини), четири ризи (бели), шест чифта кюлоти (тъмносини), шест чифта чорапи (светлосиви), една тъмносиня копринена рокля с бяла яка и маншети — тя реши да отиде до Ню Йорк.

Двете с Флорентина взеха влака от Централна гара в Чикаго. Още с пристигането си в Ню Йорк отидоха право в „Абъркромби и Фич“ и избраха два чифта кафяви обувки марка „Оксфорд“.