Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 99

Рейч вдигна рамене:

— Не знам. Тук е малко скучно. Помислих си… — гласът му заглъхна.

Андорин преценяващо го изгледа и накрая рече:

— Сигурно не смяташ, че е особено важно с коя жена поддържаш връзка? Уверявам те, че за нея няма значение с кой мъж се среща. Щом това в Двореца свърши, ще има други жени. Много жени.

— Кога ще свърши?

— Скоро. И ти ще бъдеш част от него по твърде важен начин — Андорин внимателно наблюдаваше Рейч.

— Колко важен? — попита момъкът. — Няма ли да бъда само… градинар? — гласът му прозвуча глухо и той усети, че не е способен да вложи никаква искра в него.

— Ще бъдеш нещо повече, Планчет. Ще влезеш вътре с бластер.

— С какво?

— С бластер.

— Никога не съм държал бластер. Никога.

— Няма нищо сложно. Вдигаш го, насочваш го, затваряш контакта и някой умира.

— Никого няма да убия.

— Вярвах, че си един от нашите, че ще направиш всичко за каузата.

— Не съм имал предвид да убивам — Рейч сякаш не можеше да овладее мислите си.

Защо трябва да убива? Какво всъщност са приготвили за него? И как ще успее да предупреди Императорската гвардия, преди ужасното да бъде извършено?

Лицето на Андорин внезапно се втвърди — мигновен преход от приятелски интерес към сурово решение. Той каза:

— Ти трябва да го убиеш.

Рейч събра цялата си сила:

— Не. Никого няма да убия. Точка.

Андорин настоя:

— Планчет, ти ще направиш, каквото ти наредя.

— Не и да убивам.

— Дори и това.

— Как ще ме накарате?

— Просто ще ти кажа да го свършиш.

Рейч усети, че се обърква. Защо Андорин е тъй уверен? Поклати глава:

— Не.

— Аз ти я давам, Планчет, откакто напуснахме Уай — отбеляза другият. — Направих така, че да съм сигурен, че ще ядеш с мен. Следях за диетата ти. Особено за онова, което току-що погълна.

Рейч усети надигащия се отвътре ужас и изведнъж разбра.

— Десперанца!

— Съвсем точно — рече Андорин. — Ти си хитър дявол, Планчет.

— Това е незаконно.

— Да, разбира се. Както и убийството.

Младежът знаеше за десперанцата. Тя беше химическа модификация на съвършено безвреден транквилант. Модифицираната му форма обаче не предизвикваше спокойствие, а отчаяние. Бе поставена под запрещение, защото можеше да се употреби за мозъчен контрол, но въпреки туй упорито се говореше, че Императорската гвардия я използва.

Андорин каза, сякаш не му бе трудно да прочете мислите на Рейч:

— Наречена е така, понеже десперанца е стара дума, която означава безнадеждност. Смятам, че сега се чувстваш безнадеждно.

— Не — пошепна Рейч.

— Много си решителен, обаче не можеш да се бориш с химикала. А колкото по-обезнадежден се усещаш, толкова по-ефективен е наркотикът.

— Няма да го бъде.

— Я си помисли, Планчет. Намарти моментално те позна, въпреки че нямаш мустаци. Той знае, че ти си Рейч Селдън и под мое ръководство ще убиеш баща си.

Рейч промърмори:

— Не преди да убия вас.

Той стана от стола. Това нямаше да бъде никакъв проблем. Глеб Андорин може и да беше по-висок, ала бе по-слаб и очевидно не бе атлет. Рейч би могъл да го прекърши на две с една ръка — само че щом се изправи, залитна. Тръсна глава, но тя не се проясни.