Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 99
Айзък Азимов
Рейч вдигна рамене:
— Не знам. Тук е малко скучно. Помислих си… — гласът му заглъхна.
Андорин преценяващо го изгледа и накрая рече:
— Сигурно не смяташ, че е особено важно с коя жена поддържаш връзка? Уверявам те, че за нея няма значение с кой мъж се среща. Щом това в Двореца свърши, ще има други жени. Много жени.
— Кога ще свърши?
— Скоро. И ти ще бъдеш част от него по твърде важен начин — Андорин внимателно наблюдаваше Рейч.
— Колко важен? — попита момъкът. — Няма ли да бъда само… градинар? — гласът му прозвуча глухо и той усети, че не е способен да вложи никаква искра в него.
— Ще бъдеш нещо повече, Планчет. Ще влезеш вътре с бластер.
— С какво?
— С бластер.
— Никога не съм държал бластер. Никога.
— Няма нищо сложно. Вдигаш го, насочваш го, затваряш контакта и някой умира.
— Никого няма да убия.
— Вярвах, че си един от нашите, че ще направиш всичко за каузата.
— Не съм имал предвид да убивам — Рейч сякаш не можеше да овладее мислите си.
Защо трябва да убива? Какво всъщност са приготвили за него? И как ще успее да предупреди Императорската гвардия, преди ужасното да бъде извършено?
Лицето на Андорин внезапно се втвърди — мигновен преход от приятелски интерес към сурово решение. Той каза:
— Ти трябва да го убиеш.
Рейч събра цялата си сила:
— Не. Никого няма да убия. Точка.
Андорин настоя:
— Планчет, ти ще направиш, каквото ти наредя.
— Не и да убивам.
— Дори и това.
— Как ще ме накарате?
— Просто ще ти кажа да го свършиш.
Рейч усети, че се обърква. Защо Андорин е тъй уверен? Поклати глава:
— Не.
— Аз ти я давам, Планчет, откакто напуснахме Уай — отбеляза другият. — Направих така, че да съм сигурен, че ще ядеш с мен. Следях за диетата ти. Особено за онова, което току-що погълна.
Рейч усети надигащия се отвътре ужас и изведнъж разбра.
— Десперанца!
— Съвсем точно — рече Андорин. — Ти си хитър дявол, Планчет.
— Това е незаконно.
— Да, разбира се. Както и убийството.
Младежът знаеше за десперанцата. Тя беше химическа модификация на съвършено безвреден транквилант. Модифицираната му форма обаче не предизвикваше спокойствие, а отчаяние. Бе поставена под запрещение, защото можеше да се употреби за мозъчен контрол, но въпреки туй упорито се говореше, че Императорската гвардия я използва.
Андорин каза, сякаш не му бе трудно да прочете мислите на Рейч:
— Наречена е така, понеже десперанца е стара дума, която означава безнадеждност. Смятам, че сега се чувстваш безнадеждно.
— Не — пошепна Рейч.
— Много си решителен, обаче не можеш да се бориш с химикала. А колкото по-обезнадежден се усещаш, толкова по-ефективен е наркотикът.
— Няма да го бъде.
— Я си помисли, Планчет. Намарти моментално те позна, въпреки че нямаш мустаци. Той знае, че ти си Рейч Селдън и под мое ръководство ще убиеш баща си.
Рейч промърмори:
— Не преди да убия вас.
Той стана от стола. Това нямаше да бъде никакъв проблем. Глеб Андорин може и да беше по-висок, ала бе по-слаб и очевидно не бе атлет. Рейч би могъл да го прекърши на две с една ръка — само че щом се изправи, залитна. Тръсна глава, но тя не се проясни.