Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 100

Андорин също стана и се дръпна назад. Измъкна десницата си, която бе пъхнал в левия ръкав. Държеше оръжие и мило каза:

— Дошъл съм подготвен. Информиран съм за ловкостта ти като хеликонски извъртач, така че няма да има ръкопашен бой.

Той погледна своето оръжие.

— Не е бластер — рече. — Не мога да си позволя да те убия, преди да си свършиш работата. Това е невронен камшик. В известен смисъл е много по-страшен. Ще го насоча в лявото ти рамо и, повярвай ми, болката ще бъде толкова мъчителна, че и най-големият стоик на света няма да може да я издържи.

Рейч, който бавно и мрачно напредваше, рязко спря. Когато бе на дванадесет години, беше опитал — съвсем слабо — невронния камшик. Веднъж ударен, човек никога не забравяше болката, колкото и дълъг и пълен със събития да бе животът му. Андорин каза:

— Нещо повече, ще употребя пълния му обхват, тъй че отначало нервите в горната част на ръката ти да бъдат стимулирани към непоносима болка, а после да бъдат напълно разрушени и ти никога повече няма да можеш да я използваш. Ще пощадя дясната ти ръка, за да държиш бластера. Ако седнеш и приемеш нещата, както трябва, ще запазиш и двете си ръце. Разбира се, ще се наложи пак да ядеш, та нивото на десперанцата да се повиши. Отсега нататък положението ти само ще се влошава.

Рейч знаеше единствено, че ще го насилят да свърши онова, което Андорин му каже. Беше играл играта и бе загубил.

23

— Не! — Хари Селдън беше почти бесен. — Не те искам там, Дорс!

В отговор Дорс Венабили го погледна с не по-малко решително изражение:

— Тогава няма да те пусна и ти да отидеш, Хари.

— Аз трябва да съм там.

— Това не е твое задължение. Тези хора следва да ги посрещне някой градинар първа класа.

— Точно така, само че Грубер не може да го направи. Грубер е съкрушен.

— Все трябва да има близък помощник. Или пък остави стария главен градинар да го свърши. Той запазва поста си до края на годината.

— Старият главен градинар също е болен. Освен това — Селдън се поколеба — между градинарите са се промъкнали хора с невярно съобщени данни. Транторианци. Те са дошли по някаква причина. Разполагам с имената на всекиго от тях.

— Тогава накарай да ги арестуват до един. Толкова е просто. Защо усложняваш така ситуацията?

— Понеже ние не знаем защо са тук. Нещо ще става. Не виждам какво могат да направят дванадесет градинари, но… Не, по-добре да го формулирам другояче. Мога да видя дузина неща, които биха направили, обаче не знам кое от тях са планирали. Ние наистина ще ги арестуваме, ала преди туй искам да узная повече. Трябва да научим достатъчно, за да изловим всеки, който участва в конспирацията — от долу до горе, — и да бъдем наясно какво точно са сторили, та да им наложим подходящото наказание. Не желая да задържа дванадесет мъже и жени просто заради една наказуема простъпка. Те ще твърдят, че са били отчаяни и са търсили работа. Ще се оплакват, че не е честно да се изключват транторианците. Ще спечелят много симпатии и ние ще се озовем в глупаво положение. Нека да им дадем възможност да се самообвинят в нещо по-голямо. Освен това…