Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 98

Андорин тихо каза:

— Искам.

И така нещата бяха задвижени.

22

За Рейч не бе трудно да забележи, че за него се полагат специални грижи. Цялата група бъдещи градинари беше разквартирувана в един от хотелите в Императорския сектор — естествено не от първокласните.

Градинарите представляваха странна сбирщина от петдесет различни свята, ала той нямаше особени възможности да разговаря с тях. Глеб Андорин се изхитряваше да го държи настрани от другите, без много да бие на очи.

Рейч се чудеше защо. Това го тормозеше. Всъщност откакто бе напуснал Уай, се чувстваше малко потиснат. Депресията нарушаваше мисловните му процеси и младежът се бореше с нея, но без голям успех.

Самият Андорин носеше груби дрехи и се мъчеше да наподобява работник. Той щеше да играе ролята на градинар като средство да ръководи „шоуто“, каквото и да беше то.

Рейч изпитваше срам, че не е успял да подразбере естеството на това „шоу“. Бяха го обградили и бяха предотвратили всякаква възможна комуникация, така че той дори нямаше шанс да предупреди баща си. Доколкото знаеше, те, изглежда, постъпваха тъй с всеки транторианец, който бе пробутан в групата, просто от свръхпредпазливост. Рейч преценяваше, че между тях може да има около дузина транторианци — мъже и жени, — разбира се, до един хора на Намарти.

Онова, което го озадачи беше, че Андорин се отнася към особата му почти с обич. Бе го монополизирал, настояваше винаги да ядат заедно и се държеше с него по начин, съвсем различен от начина, по който се държи с всички останали.

Дали не беше, защото двамата споделяха Манела? Рейч не знаеше много за морала на сектор Уай, за да може да каже дали в неговото общество няма жилка полиандрия. Ако двама мъже споделят една жена, дали това в известен смисъл не ги побратимява? Дали не създава връзка?

Рейч никога не бе чувал за такова нещо, но достатъчно добре съзнаваше, че не е схванал даже и малка частица от безкрайните тънкости на галактическите общества — дори и на обществата на Трантор.

Щом умът му се върна към Манела, известно време той разсъждава за нея. Тя ужасно му липсваше. Помисли си, че може би нейната липса е породила депресията му, макар, честно казано, туй, което изпитваше сега, докато приключваше обяда си с Андорин, да бе почти отчаяние — въпреки че не успя да се сети за друга причина.

Манела!

Беше споменала, че иска да посети Императорския сектор и че вероятно ще придума Глеб Андорин да изпълни желанието й. Той бе достатъчно отчаян да зададе един глупав въпрос:

— Господин Андорин, все се чудя дали не можехте да вземете Манела с вас? Тук, в Императорския сектор.

Оня го погледна съвършено изумен. Сетне благо се разсмя:

— Манела? Виждаш ли я да се занимава с градинарство? Или поне да се преструва, че разбира? Не, не, тя е от тези жени, които са измислени за спокойните ни мигове. Извън това няма никаква друга функция. — После добави: — Защо питаш, Планчет?