Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 46
Айзък Азимов
Рейч се изчерви.
Джоуранъм каза:
— Името ти беше Рейч, нали? Щом нашата партия е в състояние да го направи, няма да те забравим. Дал ще бъде третиран по-меко и с нас ти ще имаш добро положение. Някой ден, Рейч, ти ще станеш секторен лидер на Дал и няма да съжаляваш. Всъщност сега съжаляваш ли?
— В никакъв случай — пламенно отвърна Рейч.
— Тогава нека видим как да се върнеш при баща си. Предай му, че ние не му мислим злото и че високо го ценим. Можеш да му кажеш, че си го научил по какъвто си щеш начин. И ако откриеш нещо друго, което смяташ, че е актуално — особено за психоисторията, — съобщи ни.
— Има си хас. Само че наистина ли го мислите, като твърдите, че Дал би получил някои облекчения?
— Абсолютно. Равенство на секторите, моето момче. Равенство на световете. Ще имаме съвсем нова Империя и ще ликвидираме всички предишни гадости като привилегии и прочие.
Рейч енергично кимна:
— Точно това искам.
19
Клеон, Императорът на Галактиката, бързо вървеше през колонадата от своите покои в Малкия дворец до канцелариите на направо ужасяващия с многобройността си персонал, който обитаваше различни пристройки към резиденцията — нервния център на Империята.
Няколко от персоналните му аташета го следваха с израз на най-дълбока загриженост. Клеон не отиваше при другите. Обикновено ги повикваше и те идваха при него. Ако ходеше, никога не показваше признаци на бързане или на емоционална травма. И как би могъл? Той беше Императорът и следователно — по-скоро символ на всички светове, отколкото човешко същество.
Сега обаче изглеждаше човешко същество. Отпъждаше настрани всекиго с нетърпеливи махвания на дясната ръка, а в лявата държеше блестяща холограма.
— Първият министър — бе казал с почти давещ се глас, съвсем различен от старателно култивираната дикция, която бе приел ревностно заедно с трона. — Къде е?
И всички висши чиновници, озовали се на пътя му, се затуткаха и заахкаха, защото не знаеха какво трябва да е подобаващото им поведение. Той яростно ги отпрати, като несъмнено ги накара да се почувстват така, сякаш живеят в реален до болка кошмар. Накрая Императорът се втурна леко запъхтян в личната канцелария на Демерцел и викна, буквално викна:
— Демерцел!
Първият министър вдигна поглед със следа от изненада и плавно се изправи, понеже в присъствието на Императора човек не сядаше, без специално да бъде поканен.
— Сир? — рече.
Клеон тресна холограмата върху бюрото му и каза:
— Какво е това? Би ли ми обяснил?
Демерцел погледна предмета, който Императорът донесе. Беше действително прекрасна холограма, ясна и жива. Почти можеше да се чуе как малкото момче — навярно десетинагодишно — произнася думите от надписа: „Не ща някакъв робот да управлява Империята.“