Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 45
Айзък Азимов
— Може ли някой да ме чуе?
— Само Намарти и аз.
— Добре тогава, слушайте. Този образ Демерцел изобщо не е човек, а е робот.
— Какво?!? — избухна Джоуранъм.
Рейч се почувства длъжен да обясни:
— Роботът е механичен човек, господине. Той не е човек. Той е машина.
Намарти развълнувано се намеси:
— Джоу-Джоу, не му вярвай. Това е смешно.
Джоуранъм обаче вдигна поучително ръка. Погледът му блесна:
— Защо ми го казваш?
— Баща ми беше веднъж в Микоген. После ми обясни, че в Микоген много говорели за роботите.
— Да, знам, или поне съм чувал за нещо подобно.
— Микогенците смятат, че някога сред техните предшественици е имало доста роботи, но те са били изтребени.
Очите на Намарти се свиха:
— Само че какво те кара да мислиш, че този Демерцел е робот? От малкото, което съм слушал за тия измислици, знам, че роботите са били правени от метал, не е ли тъй?
— Тъй е — откровено каза Рейч. — Ала съм чувал, че имало няколко робота, които изглеждали съвсем като хора и можели да живеят безкрайно…
Намарти яростно тръсна глава:
— Легенди! Смешни легенди! Джоу-Джоу, защо слушаме…
Джоуранъм обаче енергично го прекъсна:
— Не, Г. Д. Искам да го чуя. И аз съм давал ухо на тези легенди.
— Но това са глупости, Джоу-Джоу.
— Не бързай да отсичаш: „Глупости.“ Даже и да беше така, хората живеят и умират с глупостите си. Не е толкова важно какво е едно нещо, колкото какво мислят за него. Обясни ми, млади човече, като оставим легендите настрани, защо смяташ, че Демерцел е робот? Да предположим, че роботите съществуват. Кое у този Демерцел те кара да твърдиш, че той е робот? Сам ли ти го каза?
— Не, господине — кимна Рейч.
— Баща ти ли ти го каза? — попита Джоуранъм.
— Не, господине. Идеята е изцяло моя, обаче съм сигурен.
— Защо? Защо си толкоз сигурен?
— Ами у него просто има нещо. Първият министър не се променя. Не остарява. Не показва никакви емоции. Нещо в тялото му изглежда сякаш е направен от метал.
Джоуранъм седна обратно на стола си и задълго се втренчи в Рейч. Почти можеше да се чуе как мислите му бръмчат. Накрая се обади:
— Нека предположим, че той е робот, млади човече. Защо ти трябва да се месиш? Какво те интересува?
— Разбира се, че ме интересува — настоя Рейч. — Аз съм човек. Не ща някакъв робот да управлява Империята.
Джоуранъм се обърна към Намарти с жест на горещо одобрение:
— Чу ли го, Г. Д.? „Аз съм човек. Не ща някакъв робот да управлява Империята.“ Пуснете го по холовизията и го накарайте да го каже. Излъчвайте го непрекъснато, докато се набие в главите на всички транторианци…
— Хей — промълви Рейч, като най-накрая си пое дъх. — Не мога да кажа това по холовизията. Не мога да си позволя баща ми да разбере…
— Не, естествено, че не — бързо се съгласи Джоуранъм. — Не можем да си го позволим. Само ще използваме думите. Ще намерим някой друг далянец. По един човек от всеки сектор, всеки със собствения си диалект, но винаги с едно и също послание: „Не ща някакъв робот да управлява Империята.“
— И какво ще стане, когато Демерцел докаже, че той не е робот? — запита Намарти.
— Наистина — рече Джоуранъм, — как ще го стори? Ще му бъде невъзможно. Психически невъзможно. Какво? Великият Демерцел, силната ръка зад трона, властникът, който през всички тия години е дърпал конците на Клеон, а преди — и конците на бащата на Клеон? Нима сега ще слезе долу и ще захленчи пред публиката, че той също е човек? За него това ще бъде тъй съкрушително, както и ако се окаже робот. Г. Д., склещихме мръсника в положение без изход и го дължим изцяло на този фин млад мъж тука.