Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 47

Първият министър тихо забеляза:

— Сир, и аз го получих.

— И кой друг?

— Оставам с впечатлението, сир, че това е постер, който е широко разпространен из цял Трантор,

— Да, а виждаш ли човека, когото туй келеме гледа? — Клеон бучна императорския си пръст в него. — Не си ли ти?

— Сходството е поразително, сир.

— Дали не бъркам, предполагайки, че цялото предназначение на този постер, както го наричаш, е да те обвини, че си робот?

— Предназначението му наистина изглежда такова, сир.

— Спри ме, ако греша, но роботите не бяха ли онези легендарни механични хора, които човек намира в… в трилърите и детските приказки?

— За микогенците, сир, е въпрос на вяра, че роботите…

— Не ме интересуват микогенците и техните вярвания. Защо те обвиняват, че си робот?

— Чиста метафора, сир, сигурен съм. Искат да ме изкарат човек без сърце, чиито възгледи са лишените от съвест изчисления на машината.

— Звучи ми прекалено ловко, Демерцел. Аз не съм глупак — той пак бодна с пръст холограмата. — Опитват се да накарат хората да повярват, че ти действително си робот.

— Ако хората решат да повярват, сир, едва ли можем да го предотвратим.

— Не можем да си го позволим. Това подронва достойнството на поста ти. Още по-лошо, това подронва достойнството на Императора. Намеква се, че аз — аз бих избрал за мой Първи министър механичен човек. Подобна ситуация не трябва да се търпи повече. Я ми кажи, Демерцел, нямаше ли някакви закони, които да забраняват охулването на висшите служители на Империята?

— Да, сир, има, и то много строги — още от големия кодекс на Абурамис.

— Ами охулването на самия Император не беше ли наказуемо със смърт?

— Да, сир. Наказанието е смърт.

— Е, това не само охулва теб, а охулва и мен и който го е направил, следва незабавно да бъде екзекутиран. Естествено зад цялата работа се крие оня Джоуранъм.

— Несъмнено, сир, но доста трудно ще го докажем.

— Глупости! Имам достатъчно доказателства! Искам да го екзекутират.

— Трудността, сир, е там, че на практика законите за охулването никога не са били прилагани. Във всеки случай не през този век.

— И точно затуй обществото е станало така нестабилно и Империята е разклатена до основи. Законите още са си в книгите, тъй че ги приложете.

Демерцел каза:

— Помислете, сир, дали ще е мъдро. Това може да Ви направи да изглеждате като тиранин и деспот. Вашето царуване бе толкова успешно заради добрината и мекосърдечието…

— Да, и виж докъде ме докараха. Нека за разнообразие малко се страхуват от мен, вместо да ме обичат по този начин.

— Настоятелно Ви препоръчвам, сир, да не постъпвате така. Подобен ход може да се окаже искрата, която да възпламени някой метеж.

— Тогава какво ще правиш? Ще излезеш пред хората и ще заявиш: „Вижте ме. Не съм робот.“

— Не, сир, защото, както казахте, туй ще унищожи моето и, което е още по-лошо, Вашето достойнство.

— Изходът?

— Не съм сигурен, сир. Още не съм го обмислил.

— Още не си го обмислил? Свържи ме със Селдън.