Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 30

— Мъдро постъпваш, като се колебаеш. Могат да бъдат направени много неща, които имат нежелани странични ефекти. Слушай, Хари, аз не се боя, че ще напусна поста си — стига да се намери приемник, който ще продължи да спазва използваните от мен принципи за максимално задържане на упадъка. От друга страна, според мен ще бъде фатално, ако ме наследи не друг, а самият Джоуранъм.

— Тогава всичко, което можем да сторим, за да го спрем, ще ни свърши работа.

— Не съвсем. Империята може да изпадне в анархия, дори ако Джоуранъм бъде унищожен, а аз остана. Следователно не трябва да върша каквото и да било, което да провали Джоуранъм и да ми даде възможност да остана, ако с това ще предизвикам падането на Империята. Все още не съм успял да измисля нищо, дето със сигурност ще срине Джоуранъм и също тъй сигурно ще предотврати анархията.

— Минимализъм — прошепна Селдън.

— Моля?

— Дорс ми обясни, че си обвързан от минимализма.

— Така си е.

— Тогава моята среща с теб е провал, Данил.

— Искаш да кажеш, че си дошъл да получиш утеха, а не си я получил?

— Страхувам се, че е тъй.

— Но аз пожелах да се срещнем, защото също търсех утеха.

— От мен?

— От психоисторията. Тя би могла да посочи вероятен излаз към безопасността, който аз не смогвам да видя.

Селдън тежко въздъхна:

— Данил, психоисторията още не е дотолкова развита.

Първият министър го погледна мрачно:

— Имаше осем години на разположение, Хари.

— Може да са осем, може да са осемстотин и пак да не бъде развита достатъчно. Проблемът е необозрим.

— Не очаквам техниката да е перфектна, но навярно си нахвърлял някакъв скелет или принцип, който да използваш като указание. Далеч от идеалното може би, ала по-добро от обикновеното налучкване.

— Не повече, отколкото преди осем години — тъжно рече Селдън. — Та ето до какво се свеждат нещата. Ти трябва да останеш на власт, а Джоуранъм трябва да бъде провален по такъв начин, че стабилността на Империята да се поддържа, колкото е възможно по-дълго време, и аз да имам реални шансове да разработя психоисторията. Това обаче няма как да бъде сторено, преди първо да съм се справил с психоисторията. Така ли е?

— Така изглежда, Хари.

— Тогава ние се въртим в порочен кръг и Империята ще бъде разрушена.

— Освен ако не се случи нещо непредвидено. Освен ако ти не направиш тъй, че да се случи нещо непредвидено.

— Аз? Данил, как бих могъл да го сторя без психоисторията?

— Не знам, Хари.

И отчаян, Селдън се надигна да си ходи.

12

Дни наред след това Хари Селдън пренебрегваше своите служебни задължения, за да използва компютъра си в режим на пресяване на новини.

Малко компютри бяха способни да се справят с всекидневната информация от двадесет и петте милиона свята. Няколко от тях бяха абсолютно необходими в Имперския генерален щаб. Някои от по-големите столици на Външните светове също притежаваха такива машини, макар повечето да се задоволяваха със субетерната връзка с Централните новини на Трантор.

Един компютър във важен математически факултет би могъл, ако е достатъчно съвременен, да бъде модифициран като независим източник на новини и Селдън се беше погрижил да модифицира своя. В края на краищата туй бе нужно за психоисторическите му изследвания, въпреки че способностите на компютъра бяха приписани на други, значително по-благовидни причини.