Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 29

— Джоуранъм — каза Селдън, сдъвквайки думата, като че ли самото споменаване на името щеше да бъде достатъчно

— Ах, да.

— Знаеш ли за него?

— Естествено. Как бих могъл да не знам?

— Е, аз също искам да знам за него.

— Какво по-точно?

— Хайде, Данил, не си играй с мен. Опасен ли е?

— Разбира се, че е опасен. Нима се съмняваш?

— Става дума за теб, за положението ти на Първи министър?

— Тъкмо това имам предвид. Именно тук е опасен.

— И ти го допускаш?

Демерцел се приведе напред, като облегна левия си лакът на масата помежду им:

— Някои работи не чакат моето разрешение, Хари. Нека ги приемаме философски. Негово императорско величество Клеон I е на трона от осемнадесет години и през целия този период аз съм бил шеф на личния му персонал и после Първи министър, а през последните години от царуването на баща му прослужих на малко по-ниски длъжности. Това е много време и първите министри рядко се задържат тъй дълго на власт.

— Знаеш, че не си обикновен Първи министър, Данил. Ти трябва да останеш на власт, докато психоисторията бъде разработена. Не ми се усмихвай, така е. Когато преди осем години се срещнахме за пръв път, ми каза, че Империята е в състояние на разлагане и упадък. Да не би да си променил мнението си?

— Не, разбира се, че не.

— Всъщност сега упадъкът е още по-явен, нали?

— Да, въпреки че се стремя да го предотвратя.

— И какво ще стане, ако те няма? Джоуранъм настройва Империята срещу теб.

— Трантор, Хари, Трантор. Външните светове са стабилни и засега достатъчно умиротворени от деянията ми, макар икономиката да запада и търговията да намалява.

— Само че важен е именно Трантор. Трантор — имперският свят, на който живеем, столицата на Империята, ядрото, административният център — той може да те събори. Няма да удържиш поста си, ако Трантор каже „не“.

— Съгласен съм.

— Ако си отидеш, кой ще се грижи за Външните светове и какво ще попречи на упадъка да се ускори, а Империята бързо да изпадне в анархия?

— Действително има такава вероятност.

— Следователно трябва да направиш нещо по въпроса. Юго е убеден, че ти си в страхотна опасност и не можеш да задържиш своя пост. Интуицията му подсказвала така. Дорс твърди същото и го обяснява чрез терминологията на Трите закона на… на…

— Роботиката — вметна Демерцел.

— Младият Рейч изглежда повлиян от доктрините на Джоуранъм — нали разбираш, той е от Дал. А аз, аз не съм сигурен, тъй че дойдох при теб, предполагам, за утеха. Кажи ми, че напълно владееш положението.

— Ако беше истина, щях да ти кажа, обаче не мога да ти предложа утеха. Аз съм в опасност.

— Нищо ли не предприемаш?

— Не, върша сума ти работи, за да сдържам недоволството и да притъпя нападките на Джоуранъм. Ако не го правех, може би вече щяха да ме изхвърлят. Само че онова, което правя, не е достатъчно.

Селдън се поколеба. Накрая произнесе:

— Смятам, че Джоуранъм всъщност е микогенец.

— Така ли?

— Това е мое мнение. Помислих си, че можем да го използваме срещу него, но се колебая да развържа силите на тесногръдието.