Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 32

Изненада нямаше. Ако изобщо можеше да се говори за крепост на джоуранъмитите, това бе Дал, но Селдън сметна, че събитието е тревожен показател за напредъка на демагога. Поръча микрочип на тази тема и вечерта го отнесе у дома си.

Когато професорът пристигна, Рейч откъсна поглед от компютъра и очевидно се почувства задължен да даде обяснения:

— Помагам на мама за някои материали, от които има нужда.

— А какво става със собствената ти работа?

— Свърших я, татко. Всичката я свърших.

— Добре. Виж това — Хари показа на Рейч чипа в ръката си, преди да го пъхне в микропроектора.

Рейч погледна списъка на новините, който увисна във въздуха пред очите му, и кимна:

— Да, знам.

— Знаеш?

— Ами да. Аз обикновено следя Дал. Нали разбираш, роден сектор и така нататък.

— И какво смяташ?

— Не съм изненадан. А ти? Целият Трантор се отнася към Дал, като че ли е боклук. Защо да не приемат възгледите на Джоуранъм?

— Ти също ли ги приемаш?

— Ами… — Рейч направи замислена гримаса. — Трябва да си призная, че някои от нещата, които той разправя, ми харесват. Казва, че иска равенство за всички. Има ли нещо лошо тук?

— Абсолютно нищо, ако наистина си го мисли. Ако е искрен. Ако не го използва просто като средство да получи гласове.

— Съвсем вярно, татко, но повечето далянци вероятно се питат: „Какво можем да загубим? Сега нямаме равенство, въпреки че законът твърди обратното.“

— Законите се правят трудно.

— Това надали ще те ободри, когато се печеш на смъртоносен огън.

Селдън бързо разсъждаваше. Бе започнал да разсъждава още щом налетя на съобщението. Каза:

— Рейч, ти нали не си бил в Дал, откакто майка ти и аз те взехме оттам?

— Естествено, че съм бил. Забрави ли, че преди пет години те придружих при посещението ти в Дал?

— Да, да — Селдън небрежно махна с ръка, — но това просто не се брои. Бяхме в междусекторен хотел, който не беше далянски, и доколкото си спомням, Дорс нито веднъж не те остави да излезеш самичък на улицата. В края на краищата ти беше едва на петнадесет години. Сега би ли желал да посетиш този сектор сам, на своя отговорност, след като вече си на двадесет?

Рейч се изхили:

— Мама никога няма да ми разреши.

— Не съм казал, че се радвам на перспективата да се спречкаме с нея, ала нямам намерение да я моля за разрешение. Въпросът е дали искаш да го направиш заради мен?

— От любопитство? Разбира се. Ще ми се да погледна какво е станало със старото място.

— А ще успееш ли да отделиш време от ученето?

— При всички положения. Няма да изпусна нито седмица. Освен това ти можеш да запишеш лекциите и аз да наваксам, щом се върна. Мога да си издействам разрешение — в последна сметка моят старец е във факултета, — освен ако не са те уволнили, татко.

— Засега не. Само че аз не го виждам като джиджи-биджи.

— Щях да се изненадам от противното. Не предполагах, че знаеш какво е джиджи-биджи, татко. Учуден съм, че знаеш израза.

— Не ставай нахален. Отидеш ли там, искам да се срещнеш с Ласкин Джоуранъм.