Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 27

— С удоволствие, макар че идеята да се угощавам сам не съвпада с представата ми за весело прекарване. Може би една-две хапки…

— Щом ще ти достави удоволствие…

— Все едно — отвърна Селдън. — Не мога да не се питам дали е разумно да прекараме твърде много време заедно.

— Разумно е. Заповед на Императора. Негово императорско величество го иска.

— Защо, Данил?

— След две години пак ще има Конгрес. Изглеждаш изненадан. Да не беше забравил?

— Не съвсем. Просто не си бях помислил за това.

— Да не би да възнамеряваш да не присъстваш? На последния Конгрес ти хвърли бомбата.

— Да, с психоисторията — голяма бомба.

— Привлече вниманието на Императора. Никой друг математик не успя да го направи.

— Първоначално ти беше заинтригуваният, а не Императорът. Сетне трябваше да офейкам и да не му се мяркам пред очите, докато те уверих, че съм почнал да разработвам психоисторията. Тогава ти ми позволи да остана на сянка в безопасност.

— Едва ли може да се нарече „на сянка“ да бъдеш декан на един престижен математически факултет.

— На сянка съм, защото така се прикрива моята психоистория.

— А, храната пристига. Хайде за малко да поговорим за други неща, както се полага между приятели. Как е Дорс?

— Прекрасно. Истинска съпруга. Преследва ме до смърт с тревогите си за собствената ми безопасност.

— Това й е работата.

— И тя често ми го напомня. Данил, наистина никога няма да мога да ти се отплатя, загдето ни събра с нея.

— Благодаря ти, Хари, но, честно казано, не предвиждах за вас щастието на семейния живот — особено за Дорс…

— Въпреки всичко ти благодаря за подаръка, колкото и далеч от реалността да са били очакванията ти.

— Радвам се, обаче ще видиш, че този подарък може би ще има съмнителни последици — също както и приятелството ми.

Тук Селдън не успя нищо да отвърне и когато Демерцел му направи знак, се върна към яденето. След малко той кимна към хапката риба на вилицата си и рече:

— Действително не мога да позная организма, но пък си е сготвен по микогенски.

— Да. Зная, че ти харесва.

— Това оправдава съществуването на микогенците. Единственото им оправдание. Извинявай, Данил, не трябваше да забравям, че за теб те имат специално значение.

— Тяхното специално значение свърши. Много, много отдавна предците им населяваха планетата Аврора. Живееха по триста и повече години и бяха господари на Петдесетте свята на Галактиката. Един аврорианец ме е проектирал и ме е създал. Това не съм го забравил; помня го далеч по-точно и с доста по-малки изкривявания, отколкото техните микогенски потомци го помнят. Но още тогава — много, много отдавна — аз ги напуснах. Направих своя избор кое е добро за човечеството и според силите си се ръководя от него.

С внезапна тревога Селдън каза:

— Могат ли да ни подслушват?

Демерцел се развесели:

— Ако едва сега се сещаш за туй, вече е прекалено късно. Не се бой, взел съм необходимите предпазни мерки. Нито си бил видян от твърде много очи, когато си дошъл, нито ще бъдеш видян от твърде много, когато си тръгнеш. А и тези, които те забележат, няма да се изненадат. Всеизвестно е, че съм математик любител с големи претенции, ала скромни способности. Това здравата забавлява ония в Двора, дето не са ми съвсем приятели, и никой тук няма да се удиви, че се безпокоя за подготовката на наближаващия Конгрес. Исках да се консултирам с теб по този въпрос.