Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 198

— Хайде да се махаме оттук! — настоя пак Палвър, само че този път нямаше да бягат от нападателите.

— Стетин, не можем да тръгнем — възпротиви се Селдън. Той посочи към изпадналите в безсъзнание бъдещи улични бандити. — Те са почти деца. Може и да умират. Как да си отидем ей така? Не е човешко, а през всичките тия години аз работя точно за запазването на човечността — за да подчертае своите думи, Хари удари земята с бастуна си и очите му убедено заблестяха.

— Глупости — тросна се Палвър. — Нечовешки е начинът, по който хлапета като тези ограбват невинни граждани като вас. Смятате ли, че биха ви дали и секунда да помислите? По-скоро биха ви забили нож в корема и биха ви ошушкали до последната пара… че и биха ви сритали, преди да избягат. Скоро ще дойдат на себе си и ще се измъкнат оттук, за да ближат раните си. Или някой ще ги открие и ще се обади в централата. Но, Хари, вие трябва да мислите. След всичко, което ви се е случило миналия път, вас ви очаква сигурен неуспех, ако ви свържат с още един побой. Моля ви, Хари, трябва да бягаме! — с тия думи Палвър го грабна за ръката и като хвърли последен поглед назад, Селдън се остави да го отведат.

Щом бързите им стъпки заглъхнаха в далечината, друга фигура се измъкна от скривалището си зад няколко дървета. Подсмихвайки се, младежът с мрачните очи промърмори: „Ти ще ми казваш кое е правилно и кое грешно, професоре.“ После се обърна и хукна да извика полицаите.

26

— Ред! Искам ред! — изрева съдийката Теджан Попдженс Ли.

Предварителното публично изслушване на професор Гарвана Селдън и неговия млад сътрудник Стетин Палвър беше вдигнало голям шум сред населението на Трантор. Ето го мъжа, който предсказа падането на Империята и залеза на цивилизацията, призовавайки другите да се вгледат с уважение назад в златния век на учтивостта и порядъка. Ето го онзи, дето, според очевидец, без видимо предизвикателство бе заповядал трима подрастващи транторианци да бъдат жестоко бити. О, да, предварителното изслушване обещаваше да е ефектно и несъмнено щеше да доведе до още по-ефектен съдебен процес.

Съдийката натисна едно копче на таблото в нишата пред себе си и в препълнената съдебна зала отекна звучен гонг.

— Искам ред — кимна тя към смълчалата се в момента тълпа. — Ако трябва, залата ще се опразни. Това е предупреждение. Повече няма да повтарям.

Алената тога на съдийката очертаваше импозантната й фигура. По произход Ли бе от Външния свят Листена и лицето й имаше възсинкав оттенък. Той потъмняваше, когато се разтревожеше, и се превръщаше направо в пурпурен, щом наистина се разсърдеше. Носеше се слух, че при всичките си години зад съдийската скамейка и въпреки репутацията си на пръв юридически мозък и на един от най-почитаните тълкуватели на имперския закон Ли винаги си оставала леко суетна по отношение на своята колоритна външност и на начина, по който яркочервените тоги правеха нежната й тюркоазена кожа да изглежда по-привлекателна.

Независимо от това жената бе известна със суровия си нрав спрямо нарушителите на закона. Тя беше сред малкото съдии, които без колебание следваха гражданския кодекс.