Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 188

— Полицай, казвам ви, че…

— Нищо не ми казвайте на мен. Можете да го заявите в съда.

— Полицай, само ни изслушайте… — обърна се към нея Уонда с тихо и сладко гласче.

— Вие си вървете у дома, млада госпожице — посъветва я представителката на властта. Уонда се изопна.

— Не, полицай. Където отиде дядо ми, ще отида и аз — очите на момичето блеснаха и другата промърмори:

— Добре, тогава елате.

18

Селдън беше вбесен:

— Никога в живота ми не са ме арестували. Преди няколко седмици ме нападнаха осем мъже. С помощта на моя син успях да се преборя с тях, ама къде бе полицията, докато ставаше това? Спря ли се някой да ни помогне? Не. Този път съм по-добре подготвен и повалих мъжа, който се канеше да ме връхлети. Имаше ли наблизо полицай? Естествено. Сграбчи ме за яката. Намериха се и хора, които се забавляваха да гледат как арестуват един старец за нападение и побой. В какъв свят живеем?

Сив Новкър, адвокатът на Селдън, въздъхна и тихо каза:

— Корумпиран свят, но не се тревожи. Нищо няма да ти се случи. Ще те измъкна под гаранция и евентуално ще се явиш на дело пред жури от хора, равни на теб. Най-многото, ама наистина най-многото, което ще получиш, са няколко сурови Думи от съдията. Твоята възраст и репутация…

— Остави моята репутация — прекъсна го все още ядосаният Хари. — Аз съм психоисторик, а в днешно време това е един направо мръсен свят. Те ще се радват да ме видят в затвора.

— Не, няма — рече Новкър. — Навярно ще се намерят смахнати, които ти имат зъб, ала аз ще се погрижа никой от тях да не влезе в журито.

— Действително ли трябва да подлагаме дядо ми на всичко това? — попита Уонда. — Той вече не е млад човек. Не може ли само да се явим пред магистрат, а не пред съдебен състав?

— Може — обърна се към нея адвокатът. — Ако не си с всичкия си, може. Магистратите са нетърпеливи, луди за власт хора, които по-скоро биха те тикнали в затвора, отколкото да те изслушат. Никой не ходи при магистрати.

— Смятам, че ние трябва да отидем — каза девойката.

— Виж какво, скъпа — обади се Селдън, — мисля, че се налага да слушаме Сив… — Но изричайки тези думи, той усети силно разбъркване в коремната област. Това беше „натискането“ на Уонда. — Е, хубаво… щом настояваш.

— Тя не може да настоява — забеляза адвокатът. — Аз няма да го позволя.

— Дядо ми е ваш клиент — рече Уонда. — Ако иска нещо да се направи, както той е решил, вие трябва да го уважите.

— Мога да откажа да го представям.

— В такъв случай напуснете — остро каза внучката, — а ние сами ще се изправим пред магистрата.

— Добре тогава — кимна Новкър, след като помисли, — щом сте толкова непреклонна. Представял съм Хари дълги години и няма да го изоставя сега. Обаче ви предупреждавам, че има вероятност да го осъдят да лежи в затвора и ще трябва да работя като звяр, за да отменят присъдата… ако изобщо успея да го направя.

— Аз не се страхувам — заяви Уонда.

Селдън прехапа устни, а Сив Новкър се обърна към него:

— Ами ти? Съгласен ли си твоята внучка да командва парада?

Професорът помълча малко и за голяма изненада на стария адвокат прие.