Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 182

— Всички вие, стойте настрана!

До този момент бе успял да ги преброи. Осем…

Усети, че леко се задавя. Някога той, Дорс и Рейч бяха нападнати от десетима и въобще нямаха проблеми.

Но тогава Селдън беше само на тридесет и две, а Дорс си беше Дорс.

Сега бе различно. Хари размаха бастуна си.

— Хей, старецът ще ни атакува — възкликна водачът на хулиганите. — Какво да правим?

Селдън трескаво се огледа. Наоколо липсваха полицаи — още един знак за западането на обществото. Видя двама-трима случайни минувачи, ала нямаше смисъл да вика за помощ. Те ускориха ход и ги заобиколиха отдалече. Никой не искаше да рискува да се намеси в бъркотията.

— Ще разбия главата на първия от вас, който се приближи — закани се Селдън.

— Така ли? — водачът им бързо пристъпи напред и грабна бастуна. Последва кратка оспорвана схватка и бастунът беше изтръгнат от дланите на професора. Младежът го метна настрана. — А сега какво, старче?

Хари се отдръпна. Оставаше му единствено да чака ударите. Гангстерите го наобиколиха, като всеки гореше от нетърпение да му стовари някой юмрук. Селдън вдигна ръце, за да се опита да ги предотврати. Все още можеше да се извърта криво-ляво. Ако бе само срещу един или двама, навярно щеше да успее да се извърти, да избегне атаката и да удари на свой ред. Но не и срещу осем души, положително не и срещу осем.

Във всеки случай той се придвижи бързо на една страна, та да се изплъзне от угрозата, и десният му крак с ишиаса рязко се подгъна под него. Падна на земята със съзнанието, че е съвсем безпомощен.

И тогава чу как някой изкрещя с гръмовен глас:

— Какво става тук? Назад, гангстери! Назад или ще ви избия всичките!

— Ха, още един старец!

— Не съм толкова стар — каза новопристигналият и с опакото на ръката си удари водача през лицето, което грозно почервеня.

— Ти ли си това, Рейч? — изненада се Селдън.

Рейч ловко се отдръпна:

— Стой настрани, татко. Просто ставай и се махай оттук.

— Ще си платиш за нахалството — закани се водачът, разтърквайки бузата си.

— Не, няма — отвърна Рейч и извади дълъг и блестящ далянски нож. После изтегли и втори и стисна във всяка ръка по един.

— Все още ли носиш ножове, Рейч? — попита със слаб глас Селдън.

— Винаги — отговори Рейч. — Нищо не може да ме накара да престана да ги нося.

— Аз ще те накарам — обади се гангстерският вожд, който измъкна бластер.

По-бърз от погледа, единият нож на Рейч профуча във въздуха, за да се забие в гърлото на бандита. Той силно изпъшка, сетне издаде клокочещ звук и се срути, а другите седмина зяпнаха втрещено.

Рейч се приближи и каза:

— Искам си обратно ножа.

Издърпа го от гърлото на гангстера и го изтри в ризата му. Докато правеше това, той стъпи на ръката на мъжа, наведе се и вдигна бластера му. Пусна оръжието в обемистия си джоб и поясни:

— Не обичам да използвам бластер, негодници такива, защото понякога не улучвам. Но никога не пропускам целта с ножове. Никога! Този мъж е мъртъв. Седмина стоите тук. Смятате ли да останете или ще си вървите?

— Хванете го! — изкрещя някой от гангстерите и седмината се втурнаха вкупом.