Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 181

А сега, мислеше си тъжно Хари, пешеходните алеи бяха почти безлюдни даже в разгара на деня. Върлуващите гангстерски банди държаха под контрол различни райони на града и си оспорваха териториите. Службите за сигурност бяха западнали; онези, които бяха останали, се изприщваха да обработват оплакванията в Централното управление. Разбира се, при спешни повиквания се изпращаха полицаи, но патрулите им стигаха до местопроизшествието едва след факта на престъплението. Те вече дори не се и правеха, че защитават гражданите на Трантор. Човек излизаше навън на свой риск, а пък рискът бе голям. Въпреки всичко Хари Селдън го поемаше и се разхождаше през деня, сякаш предизвикваше силите, дето бяха съсипали любимата му Империя, да съсипят и него.

И така, Хари вървеше, накуцвайки, и размишляваше. Нищо не се получаваше. Не успя да изолира генетичния модел, който отличаваше Уонда от останалите, а без това не можеше да намери подобни на нея. Способността й да чете чужди мисли значително се беше развила през шестте години, откакто откри грешката в първичния радиант на Юго Амарил. Девойката бе странна и в други отношения. Сякаш осъзнала веднъж, че тази й умствена особеност я отделя от хората, тя реши да я разбере, да обуздае енергията й и да я насочи. Отминала юношеската възраст, Уонда узря и отхвърли момичешкия си смях, толкова мил на Хари, ала същевременно му стана още по-скъпа с решимостта си да му помага в работата със силата на своята дарба. Хари Селдън й беше казал за плана си за създаване на Втора фондация и тя се обвърза да осъществи заедно с него тая цел.

Днес обаче Хари бе в мрачно настроение. Той идваше до заключението, че умствената способност на внучката му няма да го доведе доникъде. Нямаше кредити да продължи изследванията си, нямаше кредити да открие други като Уонда, нямаше кредити да плаща на работещите по Психоисторическия проект в Стрилингския университет, нямаше кредити да задвижи и толкова важния за него Енциклопедичен проект в Галактическата библиотека. И сега какво?

Продължи да върви към Библиотеката. Щеше да се чувства по-добре, ако вземе гравитакси, но той — куца, не куца — искаше да ходи. Трябваше му време за мислене.

Чу вик: „Ето го!“, обаче не обърна внимание. Викът се повтори:

— Ето го! Психоистория!

Думата „психоистория“ го накара да се озърне. Група млади мъже го обкръжаваха.

Селдън автоматично опря гръб в стената и вдигна бастуна си:

— Какво желаете?

— Кредити, старче — изсмяха се те. — Имаш ли някакви кредити?

— Може би, но защо ги искате от мен? Вие казахте „Психоистория!“. Знаете ли кой съм аз?

— Разбира се, ти си Гарвана Селдън — отвърна младежът, който ги водеше. Той изглеждаше спокоен и доволен.

— Ти си скапаняк! — кресна друг.

— Какво ще направите, ако не ви дам никакви кредити?

— Ще те набием — рече водачът — и ще ти ги вземем.

— Ами ако ви дам онова, което имам?

— Пак ще те набием! — и всички се изкикотиха.

Хари Селдън вдигна по-високо своя бастун: