Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 180

— Тогава какво да правя? — попита Селдън.

— Ще ви кажа какво, дойде ми нещо наум. Аз съм член на обществото и мога да посещавам Библиотеката, стига да искам. Тя се намира на територията на Двореца, така че ако я посетя, няма да наруша протокола. Вие ще дойдете с мен и ще се държим подчертано приятелски един с друг. Аз няма да ги моля за нищо, но като ни видят да вървим ръка под ръка, някой от този техен бездушен Съвет може да прояви към вас по-голямо внимание. Ала това е всичко, което мога да сторя.

И дълбоко разочарован, Хари Селдън се зачуди дали то изобщо би свършило работа.

12

— Не знаех, че сте толкова близки с Императора, професор Селдън — каза с известна нотка на благоговение Лас Зенов.

— Защо не? За един монарх той е много демократичен човек и се интересува от опита ми като Първи министър по времето на Клеон.

— Това направи дълбоко впечатление на всички ни. В нашите зали Императорът не е влизал от дълги години насам. По принцип, щом Негово величество се нуждае от нещо от Библиотеката…

— Мога да си представя. Той го изисква и то му се доставя като акт на внимание.

— Някога имало предложение — продължи бъбриво Зенов — Императорът да бъде снабден с пълен комплект компютъризирано оборудване в Двореца му, свързано пряко с библиотечната система, тъй че да няма нужда да чака за услугата. Това било в старите времена, когато кредитите били в изобилие. Но знаете ли, не било прието.

— Защо?

— Почти целият Съвет се съгласил, че такова решение прекалено много би сближило Императора с Галактическата библиотека и би застрашило нашата независимост от правителството.

— А този Съвет, който не е склонен да изрази почит даже към Императора, дали все пак ще ми позволи да остана в Библиотеката?

— В момента — да. Съществува усещането — и аз направих всичко възможно да го поощря, — че ако не бъдем учтиви към един личен приятел на Агис XIV, напълно ще загубим шанса да ни увеличат отпусканите суми, така че…

— Така че тук говорят кредитите или дори неясните възможности за кредити.

— Страхувам се, че да.

— Сега мога ли да доведа свои колеги?

Зенов изглеждаше притеснен:

— О, страхувам се, че не. Видяхме Императора само с вас, а не с вашите колеги. Съжалявам, професоре.

Селдън сви рамене и потъна в дълбока меланхолия. И без това хора, които да доведе, просто липсваха. Известно време се беше надявал да открие други като Уонда, но не бе успял. Хари също имаше нужда от средства, за да предприеме подходящо издирване. Обаче и той нямаше нищо.

13

Трантор, светът-столица на Галактическата империя, се бе променил значително от деня, когато Селдън за пръв път преди тридесет и осем години слезе от хиперкораба от родния си Хеликон. Запита се дали не бисерната омара на старческите му спомени караше Трантор да сияе толкова ярко в мислите му. Или пък това е бил изблик на младежка енергия? Как би могъл млад мъж от такъв провинциален Външен свят като Хеликон да не бъде впечатлен от блестящите кули, искрящите куполи, пъстроцветните и забързани маси от хора, които се носеха подобно на вихрушка из улиците?