Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 142

Гласът на Рейч издаваше съмнението му:

— Надявам се, че ще успееш, татко, но не помисли ли, че генералът ще каже, че е действал по психоисторически съвет, и ще те събори заедно със себе си?

— Предполагам, че е записал малката ни среща, ала ако я публикува, ясно ще се види, че аз съм го карал да изчака, докато мога да анализирам положението както трябва и да подготвя доклад — а той е отказал да чака.

— Ами мама какво смята за това?

— Не съм го обсъждал с нея — рече Хари Селдън. — Тя е изцяло на друга вълна.

— Наистина ли?

— Да. Опитва се да надуши някаква дълбока конспирация в Проекта, насочена срещу мен. Вярва, струва ми се, че при нас има много хора, които с удоволствие биха се избавили от моя милост — Селдън въздъхна. — Май и аз съм един от тях. С удоволствие бих се отървал от себе си като директор на Проекта и бих оставил отговорността за психоисторията на другите.

— Това, което тормози мама, е сънят на Уонда — каза Рейч. — Нали знаеш какво е отношението на мама към собствената ти безопасност? Хващам се на бас, че и един сън за твоята смърт е достатъчен да я накара да си мисли за убийствена конспирация против теб.

— Искрено се надявам да няма такава.

И при тези думи двамата мъже се разсмяха.

21

Малката лаборатория за електролупи по някаква причина поддържаше по-ниска от нормалната температура и Дорс Венабили бегло се зачуди каква ли може да е тя. Седна спокойно и зачака единствената обитателка на лабораторията да си свърши работата.

Дорс внимателно загледа жената. Слаба, с дълго лице. Не беше истински привлекателна с тия тънки устни и вдадена навътре челюст, обаче в тъмните й кафяви очи блестеше интелигентност. Светещата табелка на нейното бюро оповестяваше: СИНДА МОНАТА. Най-накрая се обърна към гостенката и рече:

— Моите извинения, доктор Венабили, но има някои процедури, които не могат да бъдат прекъсвани дори и заради съпругата на директора.

— Щяхте да ме разочаровате, ако бяхте пренебрегнали работата си заради мен. Казвали са ми отлични неща за вас.

— Винаги е приятно да го чуеш. Кой ме е хвалил?

— Няколко души — отвърна Дорс. — Доколкото схващам, вие сте един от най-известните нематематици в Проекта.

Моната примигна:

— Съществува някаква тенденция да ни отделят от аристокрацията на математиците. Аз мисля, че щом съм известна, значи всъщност съм известен член на Проекта. Няма особено значение, че не съм математик.

— Това определено ми звучи разумно. Откога сте тука?

— От две години и половина. Преди бях студентка но физика на лъченията в Стрилинг и междувременно работих две години в Проекта като стажант.

— Разбрах, че имате успех в този Проект.

— На два пъти са ме повишавали, доктор Венабили.

— Сблъсквали ли сте се с някакви трудности тук, доктор Моната? Каквото и да ми кажете, ще си остане между нас.

— Работата не е лесна, разбира се, ала ако имате предвид дали съм срещала трудности в общуването, отговорът е не. Във всеки случай не повече, отколкото ми се струва, че човек може да очаква при един голям и сложен експеримент.