Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 137

Нещо в блестящите й очи му даде ясно да разбере, че каквито и желания или заповеди да има, Дорс възнамерява да направи туй, което иска.

Безопасността на Селдън стоеше на първо място.

19

— Мога ли да ти попреча за малко, Юго?

— Разбира се, Дорс — рече Юго Амарил с широка усмивка. — Всъщност ти въобще не ми пречиш. Какво те води насам?

— Опитвам се да разчепкам няколко въпроса, Юго, и се чудя дали ще ми помогнеш.

— Стига да успея.

— Вие в Проекта имате нещо, което се нарича първичен радиант. От време на време чувам за него. Хари ми е говорил, така че ми се струва, че знам как изглежда, когато се включи, ала в действителност никога не съм виждала как работи. Бих желала да го видя.

Амарил придоби неловко изражение:

— Ами първичният радиант е свързан точно с най-строго секретната част от Проекта и ти не си в списъка на членовете, които имат достъп до него.

— Известно ми е, но все пак се познаваме от двадесет и осем години…

— И ти си жената на Хари. Предполагам, че можем да си затворим очите. Разполагаме само с два цялостни първични радианта — един в кабинета на Хари и един тук. Всъщност ей го там.

Дорс погледна дундестия черен клуб върху централното бюро. Изглеждаше съвсем обикновен.

— Това ли е?

— Да. Той съхранява уравненията, които описват бъдещето.

— Как може да ги видя?

Амарил премести някакъв превключвател и незабавно стаята притъмня, а после се оживи от променливо сияние. Навсякъде около Дорс се появиха символи, стрелки, линии и едни или други математически знаци. Те като че ли се местеха и въртяха, но щом се взреше в определено място, то сякаш застиваше.

— Значи това е бъдещето? — рече тя.

— Може би — каза Амарил, като изключи уреда. — Пуснах го на максимално увеличение, за да различиш символите. Без увеличение не се вижда нищо освен светли и тъмни шарки.

— И като изучаваш тези уравнения, можеш да съдиш какво ни подготвя бъдещето?

— Така е на теория. — Сега стаята бе върнала обичайния си вид. — Само че възникват две трудности.

— Какви?

— Първата е, че въпросните уравнения не са създадени пряко от човешки мозък. Просто сме прекарали десетилетия в програмиране на по-мощни компютри и те са съставили и записали уравненията, а ние, разбира се, не знаем дали са валидни и дали имат смисъл. Това зависи изпяло от валидността и смислеността на първоначалното програмиране.

— Значи могат да са грешни до едно?

— Възможно е — Амарил потърка очи и Дорс не се удържа да не си помисли колко стар и уморен е станал напоследък.

Беше по-млад от Хари с близо дванайсет години, но изглеждаше много по-възрастен.

— Естествено — продължи Амарил с доста отпаднал глас — ние се надяваме, че те не са напълно погрешни, ала тук се явява втората трудност. Въпреки че Хари и аз ги проверяваме и променяме от десетилетия, никога не сме съвсем уверени какво означават уравненията. Съставени са от компютри, така че се предполага, че трябва все пак да означават нещо, но какво? Мислим, че сме разгадали някои участъци. В момента например работя над това, което наричаме сектор А-23, една твърде заплетена система от взаимоотношения. Засега не сме успели да я съотнесем с нищо в реалната Вселена. Въпреки всичко напредваме с всяка изминала година и аз съм сигурен, че психоисторията ще се укрепи като легитимна и полезна техника за боравене с бъдещето.