Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 139

Амарил вдигна вежди:

— Звучи добре, но не знам от кого да се избавим. Аз на практика не участвам във всички дреболии на вътрешната политика. Това не може да се предотврати, така че що се отнася до мен, просто избягвам разправиите.

— Странно — рече Дорс. — По този начин не отричаш ли достоверността на психоисторията?

— По кой начин?

— Как можеш да претендираш, че ще стигнеш дотам да предвиждаш и управляваш бъдещето, щом не успяваш да анализираш и оправиш такава кухненска история като търканията между хората в същия тоя Проект, който е толкова многообещаващ?

Амарил леко захихика. Това бе необичайно, защото той не си падаше особено по хумора и смеха.

— Съжалявам, Дорс, ала ти се хвана за нещо, което, тъй да се каже, вече сме го решили. Самият Хари още преди години идентифицира уравненията, описващи проблема на междуличностните търкания, а пък аз миналата година добавих последния щрих. Открих, че има начини, по които съответните уравнения да се променят така, че да се намали конфликтността. При всеки подобен случай обаче намаляването й на едно място води до увеличаване на друго. Никога не може да се получи общо намаляване или, ако е там въпросът, общо увеличаване на търканията в една затворена група, тоест в група, от която не излизат стари членове и в която не влизат нови. Чрез ахаотичните уравнения на Илар доказах, че туй е вярно, независимо от евентуалните действия, които някой би предприел. Хари го нарече „закон за съхранение на личностните проблеми“. Това доведе до идеята, че обществената динамика, също като физиката, има свои закони за съхранението и че на практика точно те ни предлагат най-добрите възможни способи за решаване на истински неприятните аспекти от психоисторията.

— Много е впечатляващо — кимна Дорс. — Ами ако свършите с откритието, че нищичко не може да се промени, че всичко лошо се запазва и че да спасите Империята от унищожение, означава единствено да подсилите някакъв друг вид унищожение?

— Някои наистина го предположиха, но на мен не ми се вярва.

— Добре, да се върнем към действителността. Съществува ли нещо в тези търкания вътре в Проекта, което да заплашва Хари? Имам предвид физически.

— Да го заплашва? Разбира се, че не. Как можеш да го допуснеш?

— Не е ли възможно да има хора, които не търпят Хари, понеже е твърде арогантен, твърде нахакан, прекалено погълнат от самия себе си, прекалено алчен да заграби всичката слава? Или, ако пък нищо подобно няма, не е ли възможно да не го понасят просто защото толкоз дълго ръководи Проекта?

— Никога не съм чувал някой да казва нещо такова против Хари.

Дорс не изглеждаше доволна:

— Съмнявам се, че някой би го казал в твое присъствие. Все пак благодаря ти, Юго, за помощта и за това, че ми отдели толкова много от времето си.

Когато тя излезе, Амарил се втренчи след нея. Чувстваше някакво смътно безпокойство, но после отново се хвана за работа и остави ситуацията да се уталожи от само себе си.